И третият вариант за трасето на магистрала "Струма" в участъка през Кресненското дефиле е на път да се провали само седмица след като бе представен от пътната агенция като финално решение. Според проекта на АПИ в посока от Кресна към Симитли ще се ползва сегашният път еднопосочно, а към Гърция ще се изгради ново трасе, изнесено на изток върху платото. Според шефа на АПИ този вариант е съгласуван и одобрен от екологичните организации. Във вторник обаче дебатът тръгна в друга посока. Алпинистът и биолог Боян Петров, който бе блъснат от кола именно там и в момента се възстановява след инцидента в болница, коментира пред "Нова", че Кресненското дефиле става все по-опасно и черно като статистика не само за животните. Ставам все по-решителен, че в самото дефиле магистрала не трябва да има, каза Петров. И изненадващо допълни, че с неговото мнение се солидаризира и премиерът Борисов.

Темата е актуална от няколко години и допринесе за отпадането на два предишни проекта за участъка на "Струма" между Симитли и Кресна - дълъг и скъп тунел и път на две нива. Ако сега се провали и третият вариант, рискът магистралата да не бъде завършена в рамките на сроковете на новия програмен период нараства, а с това и опасността европейското финансиране на проекта да бъде загубено.

Дефилето на раздора

"Това е биологично най-богатото място в България и едно от малкото в Европа - 3200 вида на 1 кв. км живеят. Увреждането на местообитанията на флората и фауната долу е значимо. Изследванията ни показват десетократно намаление на броя на животните вследствие на изчезването им, убиването им от трафика", обясни Боян Петров относно района на Кресненското дефиле, където бе блъснат от кола. Той и екологът Андрей Ковачев бяха там именно за проучвания за трасето на магистралата.

Именно заради сложните екологични въпроси АПИ работи тясно с екологичните организации за консенсусно решение за трасето, каквото уж бе намерено във варианта с двупосочния път. Сега обаче Петров смята, че целият трафик трябва да излезе от дефилето. Алпинистът заяви също така, че премиерът Бойко Борисов, който го посети в болницата преди два дни, подкрепя изместването на цялото трасе на магистралата извън Кресненското дефиле.

Предстои експертното научно становище да бъде внесено в министерствата на околната среда и на регионалното развитие, каза още Боян Петров, цитиран от "Дневник". С тяхното активно съдействие е необходимо да се лобира пред Европейската комисия да финансира обходен вариант на магистралата източно от Кресненското дефиле, където влиянието върху природата ще е минимално, смята той.

Рискът за финансирането

Последва бърза реакция от министъра на регионалното развитие Лиляна Павлова, която предупреди, че ако до 2017 г. не стартира строителството на участъка, рискуваме да оставим магистралата недовършена и да изгубим европейското финансиране. Отсечката трябва да е готова до 2022 г. Павлова напомня, че "вече има вариант, около който се обединяваме: да се използва съществуващият път еднопосочно, а в обратната посока пътят да минава извън дефилето, през Стара Кресна", посочва се в прессъобщение на министерството. Според нея така, разделяйки трафика, ще се осигури безконфликтно преминаване и ще се опазят както природата, така и човешките животи.

Именно това бе и проектът, представен миналата седмица от председателя на АПИ Лазар Лазаров. "Алтернатива на запад няма, затова ще изнесем второто платно на изток върху платото", обясни той. "Еколозите са принципно съгласни с този вариант, те дори предложиха част от трасето. По този начин отговаряме на изискването на Бернската конвенция да се намали двойно трафикът през Кресненското дефиле", обясни Лазаров наскоро пред "Капитал".

Странни сметки за цената

Коментарите по темата провокираха председателят на АПИ Лазар Лазаров да направи коментар и за цената на проекта, която до момента не е била оповестявана. "Това ще оскъпи проекта за "Струма" с 1.5 милиарда лева", обясни той пред "Нова телевизия" относно идеята за изграждането на нови четири платна вместо две. Когато миналата седмица Лазаров представи проекта с двупосочно движение, т.е. изграждане на 22 км нов еднопосочен път и рехабилитация на стария, той не спомена прогнозна цена. Очакванията обаче са тя да бъде значително по-ниска от тази на проекта с 15-километров тунел през Кресненското дефиле, която се изчисляваше на около 1 млрд. лв. Тази висока цена бе и една от причините за отпадането на тази идея.

Споменатата сега сума от 1.5 млрд. лв. - и то като оскъпяване, което означава, че поне още толкова ще струва изграждането на двете платна, звучи нереалистично високо, коментираха за "Капитал Daily" две компании от бранша.

Capital.bg