Прокопаването на 15-километровия тунел, част от магистрала "Струма", през Кресненското дефиле ще струва най-много 400 млн. евро. Около тази стойност се обединиха представители на Българската асоциация по геотехническо и тунелно строителство (БАГТС) в отговор на твърденията на техни колеги от пътния сектор, че цената на съоръжението ще надмине 700 - 800 млн. евро и ще глътне почти целия бюджет на оперативна програма "Транспорт".

Индикативната стойност на тунела е 1.1 млрд. лв. (550 млн. евро), но две от големите тунелни компании - "Станилов" и "Евро Алианс тунели", смятат, че могат да изпълнят строителството и значително под този бюджет.

Възможно и в срок

След като преди седмици строителни експерти от пътния сектор излязоха с позиция, че строителството на 15-километров тунел ще е скъпо, сложно и на практика неосъществимо в рамките на новия програмен период (2014 - 2020), сега тунелните компании изнесоха данни в защита на проекта.
Според изпълнителния директор на групата "Евро алианс" инж. Валентин Трашлиев тунелът може да бъде изграден за 50 - 60 месеца. Това е възможно, ако се строи по класически способ (с взрив), а не с тунелопробивна машина, и трасето се раздели на отсечки, които се работят успоредно една с друга. Така строителството ще върви не само от двата края на тунела, а и през пробиви – в междинен участък между тях.

Валентин Трашлиев подчерта, че излиза с тези изчисления като директор на компания с над 20-годишен опит в тунелното строителство и близо 100 километра изградени тунели в различни държави. Собственикът на строителната компания "Станилов" инж. Георги Станилов подкрепи посочените цена и срок за строителство на 15-километровия тунел и го определи като единствено възможно решение през Кресненското дефиле.

"По това дефиле съм работил през 80-те години при строителството на съществуващия тунел при Кресна. И тогава се обсъждаше алтернативно трасе на пътя с виадукти, но изчисленията показаха, че то е значително по-скъпо", посочи той.

Основната причина според Георги Станилов е, че Струма е много буйна река и при дъждове или топене на снегове рязко покачва нивото си. Това прави фундирането за виадукти и мостове в нея много скъпо и опасно. Като друга причина той посочи алпийския профил на Пирин, което означава стръмни скатове и почти отвесен откос и също затруднява и оскъпява строителството на път в дефилето.
Аргументите бяха изложени в отговор на тезата, че трябва да се търси алтернативно трасе на тунелното за строителството на магистрала "Струма" през Кресненското дефиле. От Камарата на строителите в България и Българска браншова камара "Пътища" предлагат да се проучи възможността дългият тунел да бъде заменен от система от по-къси тунели и виадукти, която частично припокрива сегашния път през дефилето. Според Георги Станилов този вариант ще е по-скъп и по-рисков от гледна точка на сеизмична безопасност и екология.

Подобно мнение защити и ръководителят на катедра "Хидротехника" в Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ) доц. Виктор Ташев, който е и управител на БАГТС. По думите му за всеки тунел над 3 км важат еднакви, максимално високи изисквания за безопасност и експлоатация. Те трябва да се спазват независимо дали става въпрос за една отсечка от 15 километра или три от по 3-4 километра с път между тях. А това означава, че разбиването на тунела на няколко по-къси няма да намали цената.

По силите на българи

От тунелния бранш отговориха и на опасенията, че строителна поръчка с размерите на тази за тунела изключва спечелване от български фирми.

Инж. Георги Станилов посочи, че шансовете на български строители да се преборят за нея зависят от технологията, която ще бъде избрана. Ако се заложи на тунелопробивна машина, растат шансовете на западни компании, тъй като ние нямаме опит с такъв тип техника, посочи той. Ако се строи по класическия метод обаче, той смята, че по силите на фирма "Станилов" е да се бори сама за поръчката.

Изборът на технология ще стане ясен след приключването на идейния проект за лот 3 от магистрала "Струма", част от който е и тунелът през Кресненското дефиле. Очаква се той да е готов до края на годината. За момента обаче експертите смятат, че по-вероятно е съоръжението да се строи по класическия метод заради разнородната геология на района.

Според Валентин Трашлиев в България има над 500 - 600 добре подготвени тунелни работници с опит в управлението на специализирана техника. На практика една голяма група от работниците в тунелното строителство в Европа е българска, изтъкна той.

От "Евро алианс тунели" обаче биха участвали в тръжна процедура по-скоро в съдружие с други компании. Строителството на един магистрален тунел е комплекс от дейности, които включват пробив и укрепване, изграждане на вътрешна бетонова обвивка, пътна настилка, инсталации, автоматизация и системи за безопасност, изброи Трашлиев. Според него няма европейска компания, способна сама да изпълни толкова разнородно строителство. В същото време подобна като мащаб поръчка би изисквала опит в тунелното строителство и оборот за предходните години, които малко компании могат да докажат.

Процедурно

Ключов за тунела при Кресна обаче остава фактът, че е част от европейския проект за строителството на магистрала "Струма". Последната отсечка от нея – лот 3 между Благоевград и Сандански, трябва да бъде завършена до 2022 г., в противен случай България губи парите не само за нея, но и за останалите участъци от магистралата, финансирани по програма "Транспорт".

Андрей Ковачев, експерт от Сдружението за дива природа "Балкани", обясни, че, първо, Европейската комисия вече е одобрила варианта с тунела за финансиране и, второ, той е най-щадящ околната среда. Той припомни, че в миналото за преминаването през Кресненското дефиле от 1997 г. насам са били правени четири екологични оценки и нито една не е приета от Европа.

За варианта с тунела има и одобрен ОВОС от 2008 г., на базата на който е избрано трасе за лот 3 от магистралата и тече проектиране. До края на годината трябва да е готова и апликационната форма за отсечката, в противен случай България рискува наказателна процедура от Брюксел, заяви екологът.
Той призова управляващите да не си правят експерименти с вече взети решения, визирайки призивите на пътния сектор да бъдат разгледани и алтернативни трасета през Кресненското дефиле. За момента от Министерство на регионалното развитие не са заявили официална позиция по темата.

Capital.bg