Глобалният сектор на имотите е на прага на петата си кризисна година. От двете страни на Атлантика основният проблем е финансирането – и за купувачите на собствен дом, и за инвеститорите, пише FT.

Принципът „аз първо да построя, пък ти после ме питай“, прилаган в годините на бума, беше заменен от финансова трезвеност, след като банките бяха буквално залети от просрочени дългове, свързани със сектора на имотите, на стойност трилиони долари.

Голяма част от обезпеченията по тези кредити трябва да бъдат продадени с огромни загуби. Банките се оттеглиха от кредитирането за сектора на имотите, а пропастта между първокласните и най-желани сгради и второкласните активи се разширява все повече.

Пазарите на имоти по цял свят се борят, за да се върнат към някакво равновесие, пише изданието. Рязкото стесняване на факторите, които предопределят успеха или провала на една компания от сектора обаче, задушава бизнеса. Ако един инвеститор не успее да намери някакво финансиране, той буквално затъва все повече и повече в корпоративна неизвестност.

Разбира се кризата, която отрезви пазара, създаде и нови възможности за една нова порода инвеститори в имоти. Саймън Хоуп, анализатор от консултантската компания Savills, ги категоризира в две основни групи – относително чувствителни към риска, в която попадат държавните инвестиционни фондове, пенсионните фондове и частните инвеститори, и със силен апетит към риск, в която попадат опортюнистичните фондове, местните компании за имоти и отделни търговци и строители.

Дългосрочните инвеститори, които са силно чувствителни към риска, са привлечени от считаните за безопасни инвестиционни дестинации, каквито са Лондон, Ню Йорк, Хонконг и Париж, коментира Хоуп.

„Имотите в големите градове сякаш попадат във вакуум и не са толкова обременени от трудностите на пазарите в съответните държави“, посочва Хоуп.

„Тези, които целенасочено търсят по-голям риск, искат да придобиват имоти на пазари, които продължават да търсят дъното, интересуват се от проблемни имоти, които биха могли да осигурят растеж на капитала“, допълва той.

Без значение от степента на риска обаче успехът на един имот винаги се предопределя от достъпа до финансиране. Недостигът на банково финансиране за сектора буквално го пресуши. Във Великобритания, която някога беше център на имотния бум, брутното кредитиране за сектора през миналата година се сви с около 60% спрямо пика до под 38 млрд. паунда.

Особено подозрителни банките са към новото строителство, като всеки нов строителен проект, за който има и капка съмнение, че е спекулативен, се сбогува с надеждите за заем.

Като последствие инвеститорите с кеш се опитаха да влязат на пазара, като сами си финансират проектите с надеждата, че ще изкарат продукт, който да задоволи търсенето на фона на липсата на ново предлагане на атрактивни активи.

Оттеглянето на банките от пазара на имоти също така отвори ниша за алтернативните източници на финансиране, най-вече застрахователните компании. Те вече настъпват дори на жилищните пазари, където традиционно строителните компании разчитат на банкови кредити за реализацията на проектите им.

Инвестициите, които имат изгледи да осигурят атрактивна и стабилна доходност, могат да разчитат на подкрепата и на пенсионните фондове.

Investor.bg