Въпреки заканата на финансовия министър Симеон Дянков отпреди година да не се вдигат данъците, докато ГЕРБ е на власт, правителството обмисля елегантно да заобиколи обещанието, като вместо това въведе нов данък - върху доходите от лихви по депозити на физически лица.

Това научи "Капитал Daily" от три независими източника от управляващото мнозинство. Целта е с парите да се осигурят допълнителни приходи за вече обещаното увеличение на пенсиите догодина.

Ако бъде въведен новият данък, доходите от лихви на всяко физическо лице с влог в банка ще бъдат обложени с 10%. Ще бъдат освободени единствено лихвите от сметките, по които се набират средства за скъпоструващо лечение и трансплантации. Според източници от Министерството на финансите по този начин ще се осигурят между 160 и 200 млн. лв. допълнително за бюджета догодина.

"Това ще е устойчив източник на приходи и е по-справедливо да въведем данък върху лихвите, какъвто има в много други държави от Европейския съюз, отколкото да вдигаме сега съществуващите данъци и да оставим един доход необложен", коментира представител на финансовото министерство.

Той твърди, че икономиката не е постигнала онзи растеж, който да осигури увеличение на доходите в правителствения сектор и повишаване на пенсиите. Затова политическите ангажименти на управляващите ще трябва да се изпълнят или с цената на по-висок бюджетен дефицит, или като се набележат мерки за повишаване на приходите.

Идеята за нов данък все още е на етап обсъждане, а вероятността тя да бъде облечена в законови разпоредби предвид изборите е 25%, коментира друг представител на управляващите.

Депозитите - много и със скромни суми по тях

Статистиката на БНБ показва, че от края на 2008 г., когато започна кризата, депозитите на гражданите са се увеличили с 54% и в края на юни тази година достигат 34.2 млрд. лв. От детайлните данни се вижда, че 75% от депозитите са с размер под 1000 лева, което означава, че ще бъдат обхванати много на брой сметки с малки наличности по тях.

При евентуалното облагане на лихвите може много от тях да бъдат изтеглени от банките, което не би трябва е проблем за системата предвид декларираната от банкерите свръхликвидност.

Въпреки това обаче ефект неизбежно ще има. Увеличението на депозитите с 12 милиарда лева помага на банките да намалят задлъжнялостта си към своите задгранични централи, които им отпускаха заеми в периода на кредитния бум. Тогава депозитната база бе по-ниска, но кредитирането се стимулираше с преотдаване на ресурс от централите.

Сега банките се пренастроиха и залагат на привличане на вътрешен ресурс, но банковото кредитиране остава потиснато, а общо за банковата система се изплащат повече външни задължения, отколкото се привличат нови. Така че изтеглянето на ресурс от тях може да ограничи предлагането на кредити - както сега, така и при евентуално оживление, когато кризата започне да отшумява.

Дефектите са повече от ефектите

За да не плащат новия данък, е възможно част от вложителите да изтеглят своите средства и да ги насочат към текущо потребление, което може да даде еднократен тласък на икономиката. Ефектът от подобна мярка за икономиката е спорен, защото голяма част от потреблението на българите се задоволява с вносни стоки и в този случай ще се раздуе търговския дефицит, коментираха икономисти.

Другият негативен ефект от въвеждането на такъв данък може да е върху инвестициите. Причината е, че дългосрочните спестявания са най-сигурният източник за финансиране на инвестиционни проекти. А в момента, в който хората изтеглят парите си и ги "заключат" в къщи, това ще намали и капиталовата база в икономиката и ще ограничи възможностите й за растеж. Банкери, пожелали да останат анонимни, предвидиха точно такъв сценарий - хората няма да внасят свободните си средства в банките и ще се върне т. нар. бурканбанк. От друга страна, тези, които вече са ги внесли, ще ги изтеглят.

Потенциален риск има и една част от депозитите да се прехвърлят към банки, които предлагат по-високи лихви в търсене на максимален нетен ефект. Това ще принуди и останалите банки да повишат лихвите по депозитите, което логично ще се пренесе и върху цената на кредита. Друг потенциален риск е българите с по-високи доходи да вложат средствата си в държави, в които няма лихви по банковите депозити, т.е. тези пари ще излязат от икономиката.

Банкер, пожелал анонимност, обясни, че въвеждането на този данък ще повлияе отрицателно на нагласите на гражданите да спестяват в банки. Той допълни, че в момента данъкът може да изглежда привлекателно решение, защото банките имат висока ликвидност, а за гражданите няма много алтернативи къде да влагат средствата си, но съзря рискове за бъдеще, когато ликвидността в системата се окаже по-ниска.

Как ще се прилага

Първоначално обсъжданият вариант е хората да не декларират лихвените си доходи в ежегодните данъчни декларации. Тази отговорност ще се възложи на източника, който изплаща лихвения доход, тоест на банките. Те ще трябва да го удържат и превеждат в Националната агенция за приходите. Ако моделът не сработи, декларирането на лихвените доходи от данъкоплатците ще стане задължително. Ако тази отговорност се възложи на банките, това ще повиши административните им разходи. В крайна сметка цената ще се плати от крайните клиенти, твърдят представители на банковия сектор.

Capital.bg