Това е определената дата на която ще бъдат подписани и окончателните договори за доставка на природен газ за страната след края на 2012 г. В същото време обясненията от българска страна за липсата досега на окончателно решение за проекта бяхаq че все още няма изготвена екологична оценка и че все още има "отворени въпроси".

Така стояха нещата във все по-сложните, добили вече политически оттенък българо-руски отношения в сферата на енергетиката. Докато в началото на тази седмица в българския печат не се появиха информации и изявления на експерти, че Москва се опитва да окаже натиск върху България за строителството на газопровода "Южен поток" чрез неустойки за АЕЦ "Белене". Във вторник руската "Атомстройекспорт" обяви, че иска 1 млрд. евро неустойки от Националната електрическа компания (НЕК) заради предсрочното спиране строителството на "Белене". Сумата се равнява на половината от активите на българската компания.

Предисторията е съвсем прозрачна. Още преди година "Атомстройекспорт" заведе дело в арбитражния съд в Париж заради АЕЦ "Белене" за 58 млн. евро. Сега искът е увеличен на 1 млрд евро. Според говорителя на "Росатом" Сергей Новиков парите са дължими за неплатени дейности по проекта, а не са за нанесени "ефимерни или морални щети".

"Искът не отговаря на принципните ни договорености с Москва, но не сме разчитали на тях. Готови сме да защитаваме позицията си и делото няма шанс да бъде отсъдено в полза на руснаците", коментира икономическият министър Делян Добрев.

Тази сутрин в информационния блок на Би Ти Ви той каза дословно следното: “Ние имахме принципна уговорка с „Атомстройекспорт” и „Росатом”, че няма да водим дела, ще си уредим взаимно отношенията. Разбира се, не сме се осланяли кой знае колко на тези договорки. В началото на април започнахме да работим по план Б, който включваше изграждане на защита в случай, че се подаде иск. Шест месеца работим по тази защита и сме твърдо уверени, че няма никакви основания за претенции, да не говори претенции с такъв размер. Аргументът ни е, че ние не сме поръчвали толкова оборудване. А ние голяма част от това оборудване вече сме го платили, а друга част не е произведена. Нашите анализи показват, че това, което евентуално трябва да им платим, е многократно, многократно по-малко отколкото е иска на руската страна. Но, разбира се, отсега нататък ние нищо няма да плащаме. Просто защото имаме иск. Ако досега ние имахме желание да се разберем, без да стигаме до арбитражи, в момента това не може да се случи. Ще чакаме арбитражния съд, достатъчно добре сме се подготвили, наели сме най-добрата компания в света за такъв тип дела срещу компания от Русия. Така че сме напълно уверени в нашия успех. Имаме и план В за всеки случай. И нито един от тези три плана не включва нито плащане на неустойки, нито строителство на централа”.

Промяната в българската позиция може лесно да бъде обяснена. Преди да отпътува окончателно от страната американският посланик в София Джеймс Уорлик вчера заяви, че не познава детайлите на отношенията между “Газпром” и Европейската комисия, както и отношенията между “Газпром” и България, но смята, че подобно на американските компании и те трябва да работят по открит начин, и че българите трябва да знаят защо природния газ за тях е по-скъп от американския. Посланик Уорлик в продължение на много месеци уверяваше своите домакини за “големите ползи” за България от шистовия газ и за “високите и безвредни техннологии на проучване” от американската компания “Шеврон”. Но многобройните и масови протести в страната принудиха правителството да обяви мораториум. Натискът над българското правителство за диверсификация на енергийните източници и намаляване зависимостта на страната от руските доставки не е от вчера. Но за първи път при сегашното правителство пробивът бе направен. София първо се отказа от участие в строителството на петролопровода “Бургас-Александропулис”, с което провали изгодния за страната ни проект. А след това обяви, че се отказва от строителството на АЕЦ “Белене”. Междувременно то подписа договор за консултантски услуги с американската компания “Уестингхауз” за бъдещото строителство на седми блок на АЕЦ “Козлодуй”. Ако приемем, че в договорките за газовите доставки, както твърди Уорлик, няма достатъчно прозрачност, то за причините за острия завой, който българското правителство прави в енергийната си политика, прозрачността е достатъчно голяма. Очевидно става дума не за политическа логика, а за геополитика.