Възстановяването на икономиката от кризата с коронавирус продължава да се отдалечава във времето. Според есенната макроикономическа прогноза на Европейската комисия растежът на БВП в България ще бъде едва 2.6% през 2021 г., докато преди четири месеца Брюксел залагаше на 5.3%. Оценката за тази година също е ревизирана - от 7.1% спад на икономиката в лятната прогноза на 5.1%. Това е в унисон с променените нагласи и на други международни и местни институции.

Така България се нарежда сред страните със сравнително слаб пряк удар от кризата (девети най нисък спад сред 27-те в съюза), но и най-слабо отласкване след това. Страната е обаче и сред тези, които се очаква в най-голяма степен да запазят фискална стабилност при повсеместните антикризисни разходи, като при сбъдване на прогнозите през 2022 г. тя би се оказала с най-нисък дълг към БВП в ЕС - 26.3%. Сега България е трета по този показател, но големите планирани дефицити в Естония и Люксембург биха ги извели малко по-високо, съответно 26.4% и 28.9%. При Гърция съотношението се очаква тази година да се изстреля до над 200%, а при Италия до почти 160%.

Няколко фактора са били повод за промяната на нагласите. В плюс на растежа беше фактът, че икономическият спад през второто тримесечие беше по-малък от очакваното. От друга страна пък е увеличението на броя установени заразени тази есен и съответно възстановяването на някои ограничителни мерки в Европа - това стои зад понижението на прогнозата за растеж през четвъртото тримесечие на тази година и за възстановяване през 2021 г. ЕК залага на спад от 7.8% тази година в еврозоната и 7.4% в ЕС, а догодина - ръст от малко над 4%. Въпреки растежът обаче ефектите от кризата ще продължат да се усещат и догодина - според Брюксел безработицата на Стария континент ще продължи да нараства и през 2021 г.

Единственият положителен стимул за българската икономика тази година, изглежда, идва от правителствените разходи, докато потребление, инвестиции и външна търговия допринасят към общия спад. Плахото възстановяване на икономиката от лятото е прекъснато от драстичния ръст на установени случаи с коронавирус, което ще натежи на заетостта и потреблението през следващите месеци, считат от Брюксел, като от това следва и по-слаб ръст през есента и зимните месеци.

"Очаква се възстановяването да върне икономиката на нивата от преди кризата до края на 2022 г.", пишат експертите на ЕК. Инвестиционната активност, която практически замръзна тази година, ще започне да се възстановява силно чак през 2022 г. - прогнозата на Брюксел показва годишен ръст на бруто капиталообразуване от едва 0.5% догодина и 7% през 2022 г.

Capital.bg