Винаги съм се пазил от крайни оценки, защото не са ми свойствени, затова и по казуса с паметника „1300 години България” пред НДК не бих могъл да се изкажа категорично. Но мисля, че не е логично един паметник, посветен на културата, който все пак е някакъв символ, да бъде махнат. Да, той е много изоставен и не прилича на нищо в момента и затова е правилно решението той да бъде обезопасен, докато не се вземе окончателно решение за неговата съдба.

Няма как една развалина да ни харесва, но е част от историята. Аз обичам да давам пример с паметника на Виктор Емануил в Рим, който също е грозен, загрозява историческата атмосфера, но те не го събарят, защото е елемент от една епоха. Ние живеем с амбициите да рушим старото и да правим ново, но така не се гради култура. Както е тръгнало, може там да се монтират едни скулптурни групи на Анелия, Глория – явно това ще импонира най-добре на съвременната култура.

Преди време се лансира една идея в интернет за това как да се осъвремени, без да се нарушава неговата същност, и мисля, че ще има интересни неща. Преди време се обмисляше вариант да се възстанови в първоначалния му вид, но на практика самото строителство не беше съвсем по истинския му проект, което доведе и до бързото му саморазрушаване. Още 2002 година бях дал предложение за това как би могъл да изглежда, защото ми е ясно, че не може да остане в този си вид. Навремето той е бил привнесен, т.е. сложен е след построяването на НДК и затова авторите му съжаляваха много. Но ако се махне, ще зейне една дупка, което би било безсмислено. Това илюстрира, че не можем да намерим заместител на предишните символи.

Чуха се и приказки да се събори и паметникът на Цар Освободител. Тази линия не е продуктивна, тя не води до нищо. Нека се търси развитие, като се надгражда, а не като се руши. Ситуацията е сложна, трудно може да се обобщи. Сега общината е взела едно аварийно решение, за да се обезопаси тази наистина опасна територия. Даже да не се измисли нещо, една реална дискусия би помогнала за бъдещето му. Всеки архитект е против това да се унищожава нещо, ние искаме да се надгражда, да бъде приобщен паметникът към пространството. Тоталното ликвидиране не решава нещата. Тук не става дума за толкова идеологически обременен символ, а все пак за паметник на културата.

Смятам, че сме малко объркани и пристрастни в оценката му. Дори колеги от чужбина го харесват и оценяват като необичаен, те го приемаха като един елемент от София. Сигурен съм, че ще изглежда по различен начин след време. Аз бих предложил той да се опакова, както прави Кристо, за известен период от време. Мисля, че опакован ще изглежда като пластика, която сама по себе си би била интересна. Това би било алтернативно предложение на демонтажа, което да бъде временно, но пък достатъчно изразително.

Vsekiden.com