Докато депутатите се караха в пленарната зала за размера на държавната субсидия за партиите по време на обсъждането на бюджета в парламента в четвъртък, експерти на правосъдното министерство би трябвало да са обяснявали пред Бюрото на Групата държави срещу корупцията (GRECO) в Страсбург кое е наложило да се променят правилата за финансирането на партиите и да се разреши неограниченото получаване на средства за издръжка на формациите и за предизборните им кампании от бизнеса.

Става въпрос за промяната в Закона за политическите партии от юли, с която ГЕРБ и ДПС наложиха драстичното намаляване на държавната субсидия за политическите партии от 11 лв. на 1 лв. за спечелен глас, както и възможността те да се финансират неограничено от физически и юридически лица. Президентът Румен Радев наложи вето на помените, но в края на юли парламентът го отхвърли и така те станаха факт.

За финансирането от бизнеса настояваше ДПС, които мотивираха поправката с факта, че след като държавната субсидия няма да бъде достатъчна за покриването на разходите на партиите, те трябва да получат възможност да се финансират от други източници най-вече от бизнеса.

Преди тази промяна, Законът за политическите партии забраняваше те да получават пари от бизнеса и разрешаваше дарения само от физически лица, но с праг до 10 000 лв. Това ограничение беше въведено именно след международен натиск през 2005 г.

Оправданието на ГЕРБ за орязването на държавната субсидия беше резултатът от референдума, иницииран от "Шоуто на Слави", в който 2.5 млн. души подкрепиха намаляването на държавното финансиране за партиите до 1 лв., но броят им не достигна прага, след който вотът им става задължителен за приемане от Народното събрание.

Промяната на правилата стана близо три месеца преди началото на предизборната кампания за местните избори и едно от подозренията тогава беше, че управляващите се опитват да оставят без финансиране опозицията и така да постигнат служебна победа.

Заплаха от нов мониторинг

GRECO е антикорупционна мониторингова структура към Съвета на Европа, в която членуват 48 държави, включително и САЩ. Целта на организацията е да подобри капацитета на тези страни в борбата срещу корупцията чрез осъществяването на мониторинг и партньорски натиск.

За интереса на GRECO към казуса с промяната на законодателството за начина на финансиране на партиите се разбра от писмо от министъра на правосъдието Данаил Кирилов, изпратено до председателя на парламента Цвета Караянчева и вицепремиера Екатерина Захариева в края на октомври. В него в спешен порядък се искат становища относно промените, за да бъдат представени по време на пленарната среща на GRECO, която се е провела от 2 до 6 декември в Страсбург.

В писмото правосъдният министър предупреждава, че след представяне на исканата информация GRECO може да инициира по правило 34 Ad hoc процедура - при изключителни обстоятелства.

Тя се прилага в случаи, когато GRECO прецени, че институционалната реформа или законодателни промени в дадена държава, член на организацията, може да доведат до сериозно нарушение на антикорупционните стандарти на Съвета на Европа. В българския случай, ако GRECO прецени, че промяната в Закона за политическите партии, свързана с неограниченото финансиране на партиите от бизнеса, е сериозно нарушение на тези стандарти, може да определи докладчици по темата и въз основа на изготвения от тях доклад, да сезира Европейската комисия. Подобна процедура вече се е прилагала за Полша, Румъния и Гърция.

Въпреки, че GRECO е организация към Съвета на Европа нейните констатации винаги са били взимани предвид от Европейската комисия в мониторинговите доклади за България.

Само няколко месеца след като през март 2018 г. GRECO съобщи, че започва ad hoc процедура срещу Полша заради реформите свързани със съдебната власт, ЕК инициира наказателна процедура срещу страната по същия повод.

В писмото на Кирилов се припомня, че предишните правила за държавно финансиране на партиите от 11 лв. за спечелен на парламентарните избори глас и забраната за получаване на дарения от юридически лица е била предмет на оценка от страна на антикорупционната организация през 2015 г. и заключенията й са били, че България е изпълнила напълно 13 от общо 16 препоръки в областта на партийното финансиране.

Ще се промени ли скандалната поправка

GRECO е втората международна организация, която се интересува от спорните промени в правилата за финансиране на партиите в България. Миналата седмица от БСП огласиха становище на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ), която препоръчва изцяло да се отмени решението за държавното финансиране на партиите в размер на 1 лв, както и да се премахне възможността формациите да получават дарения от бизнеса.

Предложението на БСП за увеличението на държавната субсидия от 1 лв. на 8 лв., което беше прието при гласуването на бюджета, предвиждаше и забрана за финансиране на партиите от бизнеса. Тази поправка обаче, която беше в преходните и заключителни разпоредби на Закона за държавния бюджет, беше отхвърлена от мнозинството.

Според Крум Зарков от БСП поправката може да бъде внесена отново за разглеждане в парламента след три месеца. "Не сме се отказали от тези намерения. Считаме, че финансирането на партиите от бизнеса е абсолютно вредно и противопоказно. От една страна то поставя под съмнение чии интереси защитават партиите, а от друга - дава възможност някои партии да си "искат" дарения, като рекетират бизнеса", каза за "Капитал" Зарков.

След драматичното гласуване в парламента и приемането на предложението на БСП за субсидия от 8 лв. на глас за промяна в начина на финансирането на партиите заговориха и от управляващото мнозинство. По време на извънредното заседание на Министерски съвет в събота премиерът Бойко Борисов нарече "див популизъм" орязването на държавната субсидия за партиите, което всъщност стана по негово предложение. В същото време той каза, че ГЕРБ приели предложението на БСП за 8 лв. под натиск и опасност бюджетът да не бъде приет, но заяви, че е разпоредил на финансовия министър Владислав Горанов да направи анализ в какъв размер трябва да е субсидията, като поиска да започне дебат по темата, както и правила за какво може да се харчи субсидията.

От Министерството на правосъдието така и не отговориха на въпросите на "Капитал" за това каква е била позицията на България по време на пленарната среща на GRECO и как са били защитени законодателните промени.

Capital.bg