Президентът Румен Радев върна на Висшия съдебен съвет (ВСС) кандидатурата на Иван Гешев за следващ главен прокурор. В кратко изявление привечер в четвъртък държавният глава посочи два основни мотива за връщането – формалната процедура по избора, лишена от състезателност и индикации, че избраният от ВСС кандидат не се ползва с общественото доверие.

Процедурата по избора на Гешев във ВСС беше формално проведена, а не истинско състезание между кандидати, което отнема от престижа на този пост, мотивира се държавният глава. Освен това, множеството отрицателни становища за кандидатурата на Гешев от страна на гражданското общество – неправителствени организации и професионални организации на магистрати - поставя под съмнение доколко той се ползва с обществено доверие. Тези легитимни становища на автентичното гражданско общество обаче бяха затрупани от "масираната служебна институционална подкрепа" - множество становища от държавни институции, включително от изпълнителната власт, като МВР, ДАНС, ГДБОП, посочи Радев. Президентът освен това изтъкна, че публикуването на "служебната подкрепа" на сайта на ВСС в контекста на процедурата, е в разрез със закона.

Този ход на Румен Радев идва в момент, когато в страната е делегация на Венецианската комисия към Съвета на Европа, която е призвана да даде оценка - дали законопроектът на правосъдния министър Данаил Кирилов, лансиран в началото на лятото, осигурява гаранции за ефективно независимо разследване на главния прокурор. Ангажиментът на българските власти за въвеждане на такъв механизъм за отговорност и отчетност на главния прокурор стои неизпълнен от десет години насам след решението на Съда по правата на човека в Страсбург по делото "Колеви срещу България" от 2009 г., а изпълнението му се следи както от Съвета на Европа, така и от Европейската комисия.

Същевременно, въпреки препоръката на ЕК за падането на мониторинга по Механизма за сътрудничество и проверка върху България, оказва се, че поне десет страни членки имат силни възражения срещу това и в момента в Брюксел текат преговори по въпроса.

Предизвестено ли е продължението

Оттук нататък на ход е отново ВСС, откъдето още вечерта след избора на Гешев на 24 октомври обявиха, че в случай на връщане на кандидатурата, тя ще бъде прегласувана, без да се отваря нова процедура. В изявление пред медиите представляващият ВСС Боян Магдалинчев заяви, че ако президентът откаже да подпише указ и върне номинацията на Иван Гешев, то тя ще бъде прегласувана. "До откриване на нова процедура за избор на главен прокурор ще се стигне, само ако Иван Гешев не събере необходимите 17 гласа", заяви Магдалинчев.

Вероятността при новото гласуване във ВСС Гешев да не събере необходимото мнозинство от поне 17 гласа в момента изглежда само теоретична, но не бива да се изключва. В този случай ВСС ще трябва да отвори нова процедура за избор на главен прокурор, при която може да бъде номиниран както Гешев, така и други кандидати. Хипотетично в процедурата по избор на главен прокурор могат да бъдат номинирани максимум четирима кандидати, тъй като за издигане на една номинация трябва подкрепата на трима членове от прокурорската колегия на ВСС, която се състои от 11 души, а отделно кандидатура може да издигне и правосъдният министър.

Конституцията предвижда, че главният прокурор, както и председателите на върховните съдилища, се избират от ВСС, но се назначават с указ на президента – за седем години без право на повторно избиране. Президентът има право да върне предложението само веднъж. "Президентът не може да откаже назначаването или освобождаването при повторно направено предложение", е записано в чл. 129, ал 2 на Конституцията.

В свои решения Конституционният съд (КС) вече е тълкувал това президентско правомощие и е обявил, че при повторно направено предложение на същия кандидат от страна на ВСС "президентът вече е поставен в условията на обвързана компетентност, което означава, че той не разполага с избор измежду юридически равностойни варианти; той не прави преценка, но проверка дали са налице условията и предпоставките, визирани в хипотезата на конституционната норма, президентът е длъжен да извърши". В същото време Висшият съдебен съвет и в двата случая има на разположение своята оперативна самостоятелност, включително и да гласува повторно лицето, без да се съобразява с неодобрението му от президента, тълкува КС.

В дните след избора на Иван Гешев последваха множество призиви до президента Радев да върне номинацията и да обяви мотиви, в които ясно да посочи своето отношение към този избор. Последно Съюзът на съдиите в България (ССБ) в четвъртък сутринта публикува призив до президента да не подписва указа с мотив, че макар заседанието по избора на Гешев да продължи 10 часа и изборът формално беше публичен, той не беше прозрачен. "В хода на обсъждането главният прокурор Сотир Цацаров заяви недвусмислено, че решенията кой да бъде избран за главен прокурор и председатели на двете върховни съдилища досега са били вземани в други две сгради, а не от самия Висш съдебен съвет. Подобно изказване в правовата държава изисква незабавна реакция от компетентните държавни органи, защото съдържа твърдения за опасна подмяна на демократичната процедура по овластяване на най-високите административни длъжности в съдебната власт, от които в значителна степен зависи обликът й пред гражданите", се казва в позицията. Вместо това последва мълчание и пълна липса на реакция на думите на Цацаров, се заявява в позицията на ССБ. (Пълния текст на призива вижте тук)

Теоретично президентът не е ограничен със срок, в който да вземе решение дали да подпише указа за назначаването или да върне предложението на ВСС. Прекаленото протакане обаче би могло да му спечели упреци за недобросъвестност и заплахи за импийчмънт за нарушения на Конституцията, каквито идеи се промъкнаха в някои изказвания.

Capital.bg