урското правителство превръща евтините кредити в ключова част от своята предизборна кампания, принуждавайки банките да поемат по-голям риск в една икономика, която вече се намира на ръба на рецесията.

Администрацията на президента Реджеп Ердоган иска от държавните кредитори да предоставят евтини заеми на всякакви бизнеси – от земеделски производители до футболни клубове. Също така те трябва да помагат и на потребителите да плащат задълженията си по кредитни карти или да им предоставят ипотечни лихви под пазарните стойности, посочва Bloomberg в свой материал.

„Много вероятно е правителството да подценява рисковете“, смята Джулия Ример, трейдър към Investec Plc. „Много от мерките, представени от правителството за справяне с проблемните зами, неизплатените задължения по кредитни карти и т.н. са козметични и просто замитат проблемите под килима. Това обаче не е вълшебно килимче и някой ще трябва да поеме загубите“, допълва още тя.

Това са лоши новини за Ердоган в навечерието на местните избори през следващия месец, след като той бе начело на държавата в продължение на години, белязани от силен кредитен растеж, който завърши със срива на турската лира през лятото на миналата година. И макар турските пари да успяха да възстановят една трета от стойността си от август насам, то те продължават да са най-зле представящата се валута на развиваща се страна. Инфлацията в същото време се намира на 15-годишен връх, като все повече турци правят банкови депозити в злато и чуждестранни валути.

Правителството в същото време отказва да предприеме по-значителни мерки, като създаването на т. нар. лоша банка, която да освободи балансите на кредиторите, като „едновременно подценява мащаба на проблема и гледа на него като на скъпоструващ политически“, казва анализаторът на Bloomberg Intelligence Томаш Ньотцел. „Правителството изглежда използва държавните кредитори, за да поправи някои проблеми, но предлагането на евтини заеми не е начинът за възстановяване на банковата система“, посочва още той.

Темата за лошата банка може да изплува отново на дневен ред още през тази година, като според Ньотцел част от 30-те млрд. долара в кредити, които в момента са под строг надзор, могат да бъдат класифицирани като необслужвани заеми.

Според банковия регулатор кредиторите разполагат с достатъчно амуниции, за да отговорят на евентуалните предизвикателства, въпреки че той почти удвои прогнозите си за съотношение на необслужваните кредити за 2019 г. до 6%. Също така обезценяването на лирата увеличи разходите за финансиране, удари печалбите и отслаби капиталовите буфери.

Пречка пред банкерите са рекордно високите съотношения на заемите спрямо депозитите след кредитния бум от 2017 г., подкрепен от държавен гаранционен фонд. Годишният ръст на заемите, коригиран спрямо движението на лирата, се свива с близо 3% спрямо година по-рано, когато превишаваше 10%, става ясно от данни на Турската централна банка.

Според доклад на Moody’s Investors Service от ноември турската икономика вероятно ще се свие с 2% през тази година, след като отбеляза ръст от 1,5% през 2018 г. Международният валутен фонд от своя страна заяви, че очаква в Турция „голямо прогнозирано свиване през 2019 г. и бавно възстановяване през 2020 г.“.

Прибавете към това и мрачните прогнози, че правителството има планове да поеме дела на основната опозиционна партия в най-големия листнат държавен кредитор Turkiye Is Bankasi AS и няма да се изненадате, че акциите на водещите банки се търгуват под тяхната счетоводна стойност.

Ердоган неведнъж е призовавал за вземане на контрола върху 28-процентния дял, обвинявайки опозицията, че се възползва от паметта на Кемал Ататюрк, който завещава акциите на партията.

„Избягвайте банките, докато не преминат изборите и докато нямаме по-ясна картина за щетите, които рецесията е причинила на техните баланси“, посочва Ример от Investec. „И докато фиаското с Isbank не се изясни“, допълва той.

Investor.bg