"Заедно се обединяваме около необходимостта за реформи на директивата за командированите работници, а аз съм благоприятно настроен към присъединяването на България към Шенген и еврозоната", каза френският президент Еманюел Макрон по време на еднодневното си посещение у нас.

В България Макрон, поне видимо, получи пълна подкрепа за предложенията си за реформа на трудовия пазара в Европейския съюз, както и за по-общите си идеи за бъдещето на евросъюза. Френският президент с явно удоволствие се обръщаше към Бойко Борисов със "скъпи" и "приятелю", фамилиарност, която трудно може да се позволи в други източноевропейски столици, които се отнасят доста по-скептично към неговите планове. С благосклонното си отношение София очаква да си гарантира по-бързо влизане в еврозоната и Шенгенското пространство, от които е изключена вече десет години. Поне на думи, френският президент горещо подкрепи тези цели.

Еманюел Макрон е на обиколка в Австрия, Румъния и България, трите страни, които предстоят да поемат председателството на Съвета на Европейския съюз между 2018 и 2019 г. Посещението се разглежда във Франция като опипване на почвата за идеите на Макрон за реформи в Европейския съюз, най-вече за повече интеграция между отделни страни членки и ограничаването на част от възможностите за работа на източноевропейците в по-богатите страни членки на ЕС. Във Варна френският президент имаше срещи с президента Радев и премиера Бойко Борисов.

Франция и България - еднакви приоритети, но с известни нюанси.

Въпреки че изказванията на Еманюел Макрон се плъзгаха около конкретните предложения, от неговите думи и изказванията на Румен Радев и Бойко Борисов се видя, че зад привидното единодушие, по дискутираните теми съществуват значителни нюанси.

И Борисов, и Радев поискаха подкрепата на френския си колега за по-бързото приемане на България в Шенгенското пространство и европейския валутен механизъм (ERM 2, т.нар. чакалня на еврозоната), за засилване на охраната на българските граници, както и за по-ясна политика към бъдещото членство на страните от Западните Балкани в ЕС. Българският президент наблегна и на нуждата за повече сътрудничество в областта на отбраната, както и на необходимостта от френска подкрепа за запазването на кохезионната политика (по която страната получава средства от ЕС за инвестиции и развитие).

"Аз ще подкрепя волята на Бойко Борисов България да бъде приета в чакалнята на еврозоната", каза Макрон. Френският президент не даде повече подробности, а и подобна позиция е трудно да бъде ясно артикулирана – поканата трябва да дойде от Европейската централа банка. Той наблегна в изказването си, че до края на годината България ще бъде поканена да участва във всички дискусии около бъдещето на еврозоната. От години страните, които са извън нея настояват техните финансови министри да участват в дискусиите на еврогрупата, макар и без право на глас.

Подобна беше и позицията на Макрон за Шенген. "От 2011 г. Б-ия вече изпълнява условията за членство в Шенген. До края на годината може да завърши реформата на Шенген и България трябва да участва в дискусиите", заяви той. И по този въпрос той не се ангажира с конкретика, тъй като решението за приемането на нова страна в шенгенското пространство се взема единодушно от членуващите в него държави.

Тези различия обаче бяха най-видими около темата за промяната в системата на командированите работници, един от най-важните предизборни приоритети на френския президент. Като икономически министър по времето на предшественика си Франсоа Оланд, Макрон беше един от основните двигатели зад затягането на правилата за командироване. Всъщност посещението на Макрон в трите страни (в Австрия той се срещна с чешкия и словашкия премиери) целеше именно да гарантира необходимата подкрепа от страните членки за промяната в правилата за командироване.

При командировката работници от една страна могат да бъдат изпратени в друга, както продължат да заплащат социалните си осигуровки чрез изпращащата ги фирма. По този начин гражданите на страните от Източна Европа, при които осигуровките са много по-ниски, стават много по-конкурентни на западноевропейските пазари. Освен това, изпращащата фирма може да заплаща на своите работници по минималните ставки, които са установени в приемащата страна.

Предлаганите реформи биха ограничили времетраенето на командировките, както и биха въвели изискване заплащането на командированите да е на същото ниво, каквото е и за местните работници на същата позиция (вместо по става по минималните ставки).

Румен Радев каза, че България е против измамите със социалните осигуровки на работниците. Той обаче свърза промяната на настоящата регулация с по-общите икономически различия в ЕС. "Въпросът със социалните права не се изчерпва само с командированите работници, има и други проблеми като данъчен дъмпинг, но налице и няколко пъти по-ниско заплащане на работниците в новите страни членки в сравнението със заплащането на техните колеги от старите страни членки за една и съща работа. Трябва да има комплексен подход към тези проблеми". Българският президент направи и връзка със запазването на кохезионната политика, която води "до реална конвергенция"(т.е. сближаване на доходите).

Подобна обвръзка направи и Борисов. "Трябва да направим така, че по-изостаналите държави, които са били в бившия соцлагер, по-бързо да повишим доходите и нивото на живот в нашите страни, за да не се налага тази миграция".

Френският президент горещо благодари на Радев за споменатия от него социален и данъчен дъмпинг, явно считайки, че двамата стоят на едни и същи позиции. Темата за т.нар. дъмпинг е водеща във Франция от повече от десетилетие, като с ниските данъци и осигуровки в Източна Европа често се обясняват много от икономическите неблагополучия в страната. Макрон стигна и по-далеч. След срещата си Бойко Борисов, той явно обвърза подкрепата си за България с повече действия от българска страна за промяна в тази насока. "България като пълноправен член на ЕС трябва да се бори със социалния дъмпинг", каза френският президент. Макрон пропусна и забележката на Радев, че подобни реформи трябва да са обвързани с бъдещето на кохезионната политика.

Премиерът Борисов побърза да разграничи дискусиите около командированите работници (където България явно приема френската позиция) от проблема с транспортните фирми. В момента български превозвачи имат възможност да работят на чужди пазари като заплащат български заплати на шофьорите си, което поставя техните западноевропейски конкуренти в явно неизгодна позиция. Именно това беше причината за натиска във Франция за промени в регулациите. Макрон дори си послужи с пример, който научил от Бойко Борисов, че в България в момента не могат да се намерят шофьори за градския транспорт, тъй като те масово са в чужбина. Българският премиер обаче каза, че бъдещите промени в този сектор трябва да се съобразят с конкретните условия. Например да отпадне изискването след всеки курс камионите да се завръщат до страната, в която е регистрирана фирмата превозвач, което в българския случай означава четири хиляди километра курс.

Отбрана и за България

По време на срещите между Макрон, Радев и Борисов е обсъждан и въпросът за общата европейска отбрана - инициатива, която беше подета от Германия и Франция миналата година, след решението на Великобритания да напусне ЕС. Според нея, страните членки, които желаят да засилят сътрудничеството си областта, биха могли да го направят, дори без част от 27-те да участват. "Европейската отбрана ще даде нов импулс на европейски проект", заяви Радев. Той обаче направи уточнението, че правилата, по които ще работи бъдещият европейски отбранителен фонд, от който ще се финансират общи отбранителни проекти, ще се решават по време на българското председателство на Съвета на Европейския съюз в началото на следващата година. Според Радев те не бива да изключват отделни страни, както и техните военни индустрии от това сътрудничество.

По време на разговорите явно са обсъждани и конкретни проекти в отбранителната сфера, тъй като и Макрон, и Радев, и Борисов говореха за възможностите за индустриално сътрудничество, т.е. доставките на въоръжение да се изпълняват съвместно с български заводи. Еманюел Макрон дори каза, че окачва българските министри на отбраната и икономиката в Париж за подписване на конкретни сделки.

Българският премиер спомена и за прекратяването на арбитражно дело срещу България в отбранителната сфера. Такова беше заведено от "Юрокоптер" след като България отказа да приеме и заплати всички поръчани от нея вертолети през 2006 г.

По време на пресконференцията си с българския президент, Макрон направи интересна вметка. "Това красиво място се намира на около два часа път от Крим и Турция, което дава ясна представа за геополитическите залози пред България". От думите на Радев и Борисов обаче не стана ясно дали са обсъждани отношенията с Русия и Турция.

Сърцето на Европа да тупти и за София

"Имаме нужда от едно сърце на Европа, което да се движи по-бързо", каза Макрон във Варна, поставяйки на фокус идеята за т.нар. "ЕС на много скорости". Тази идея, според която някои страни засилват връзките помежду си в определени област, без задължително останалите страни членки да участва в тях, става актуално отново след решението на Великобритания за напускане на ЕС. Повечето страни от Източна Европа се притесняват от нея, тъй като я разглеждат като възможност за образуване на малко ядро страни членки, които ще взимат основните решения в Съюза, докато останалите ще останат в неговата периферия.

Макрон обясни, че тази идея не означава, някои да бъде изключван. "Бих искал България да участва в тези дискусии по-активно", каза той.

Румен Радев обаче на няколко пъти подчерта, че подобни политики трябва да бъдат "включващи". Той даде за пример и "одисеята ни с Шенген", към който България отдавна формално би трябвало да принадлежи. Но заради проблемите в областта на върховенството на закона, страни като Холандия налагат вето.

Capital.bg