Колко време отнема да се построи пристанище? Краткият отговор е: зависи къде. Защото както показва практиката в региона на един от най-големите зърнени търговци в света - Archer Daniels Midland (ADM), до пускането на първия от планираните и няколко такива обекта в България минават четири години, докато в Румъния това става два пъти по-бързо. Изначалната концепция е ADM (опериращ в страната през "АДМ България трейдинг") да има огледално разположени пристанища от двете страни на река Дунав, но резултатът вече е 10 на 1 за северната съседка.

Все пак търпеливото преминаване през усложнения процес си има край и на 21 юни официално беше открито първото частно пристанище за зърно, изградено на зелено в село Айдемир, 6 км западно от Силистра. Инвестицията към този момент е 11 млн. лв., като проектът се движи от дружеството "АДМ България лоджистикс". Идеята на пристанището е оттам да се осъществява износът на компанията от региона към Констанца, където международната фирма разполага с най-големия терминал за зърно в региона. А оттам товарите потеглят към останалия свят. Пристанище АДМ Силистра ще е отворено и за всички търговци, които искат да изнасят към големия румънски порт на Черно море.

Със скорост 200 тона в час

На новото пристанище край Силистра ще може да се товарят по 200 тона зърно на час. На година общо около 100 хил. тона ще могат да потеглят към Констанца с баржите на румънското поделение на ADM. Новото речно съоръжение в Силистра разполага с едно корабно място. И със силози, в които може да се съхраняват 20 хил. тона зърно. Това е първият етап от проекта, като на втория етап корабните места трябва да са две, а складово-силозно стопанство с капацитет за съхранение на 34 000 тона зърно. Предимството на силистренското пристанище е, че може да товари корабите при ниски нива на реката, когато е и масовата търговия със зърнени стоки. Проектът е реализиран с подкрепата на Община Силистра, която е изградила път от 550 метра до терминала.

Идеята зад проекта на един от лидерите на пазара е да подреди логистиката на собствения си бизнес. ADM осъществява износ на пшеница, ечемик, царевица, рапица и слънчоглед. Три поредни години (2013, 2014, 2015) тя е лидер на база приходи в сектор "Земеделие", като през 2015 г. приходите й са над половин милиард лева, а през 2016 г. те са 412 млн. лв. (виж таблицата). През годините търговецът ползва зърнени бази под наем, а износ се прави през всички пристанища. През изминалата година компанията е изнесла 1.6 млн. тона зърно, като от тях 170 хил. тона са преминали през пристанища на Дунава. Американската компанията развива зърнена търговия през офисите си в България, Румъния, Сърбия, Унгария.

Големият търговец на зърно е на българския пазар от 2003 г. Първоначално чрез дъщерно дружество на Alfred C. Toepfer, като през 2010 г. германската компания създава и дъщерно дружество под името "Алфред С. Тьопфер интернешънъл България". През 2014 г. базираното в Хамбург дружество беше закупено на 100% от американския гигант Archer Daniels Midland Company (ADM) (виж карето) и сменя името си, като българското търговско поделение става "АДМ България трейдинг".

Дунавската концепция
Разработването на концепцията за изграждането на пристанища по река Дунав започва още по времето на предишния собственик. Румънското поделение на търговеца започва със строежа на терминалите през 2007-2008 г. Идеята е те да са разположени през 80-100 км. Това дава независимост на компанията при съхранението и транспортирането. Зърното да се събира от страната в базите на пристанищата и с баржи и тласкачи, собственост на румънското поделение, по реката и по канала Черна вода да стига до Констанца, където компанията е собственик на най-големия в района терминал за зърно.

Идеята е по българския бряг също да бъдат изградени три-четири такива терминала на зелено. Търговецът няма интерес към държавните терминали, които се предлагат за концесия, тъй като на тях се разтоварва всичко, а компанията има изцяло зърнен фокус. Разработването на проекта за изграждане на пристанища е поверено на дружеството "АДМ България лоджистикс" (преди "Алфред С. Тьопфер интернешънъл България лоджистикс"). Покупката на земя край Силистра започва през ноември 2012 г. В Румъния срокът за изграждането на пристанище от купуването на терена до пускането му в експлоатация е 24 месеца. В България обаче времето е двойно. В средата на 2014 г. на румънския бряг компанията има 7 пристанища. И нула от българска страна. В средата на 2017 г. в България има едно, в Румъния вече са 10 и още едно е в ход.

Нивото на тромавата бюрокрация в години
Причините за забавянето са в усложнената държавна процедура. Когато компанията започва да развива проекта си, успоредно тече изменение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България. То приключва през март 2013 г. Заради него има и редакция на три съпътстващи наредби. Най-важната от тях е за обхвата и съдържанието, изработването, одобряването и изменението на генералните планове на пристанищата за обществен транспорт. От една страна, промените в нормативната база се случват бавно, а от друга, и което е по-същественото, те правят процедурите още по-сложни.
Преди процедурата по одобряване на генералния план на едно пристанище е на един етап. С промяната на законодателството процесът става двустепенен. Първо е необходимо да се получи разрешително от министрите на транспорта и на регионалното развитие, че може да се подготви проект за генерален план, и после чак се преминава към изработването на самия генерален план. Оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) отнема двойно повече време в сравнение със съседна Румъния. Техническите изисквания към пристанището също са по-високи. Не се прави голяма разлика между големи пристанища и малки с регионално значение. Целият процес по одобрение е силно централизиран, докато на румънска територия е децентрализиран. Сертификатът за инвеститор клас А по Закона за насърчаване на инвестициите, който дава право за индивидуално административно обслужване и скъсяване на различните административни срокове не води до голямо забързване на процедурите и терминалът е открит едва сега.
Компанията би трябвало да се е заредила с нова доза търпение и упоритост. Проверка в имотния регистър показа, че "АДМ България лоджистикс" е закупило и терени в Оряхово, като най-вероятно там ще е следващото пристанище на търговеца. Това, разбира се, няма да стане в близките няколко години заради скоростта на нормативните процедури в страната и постигането на огледален образ с румънския бряг ще се поотложи.

Capital.bg