Парите от Европейския съюз са главният фактор за развитието на българската икономика. Без еврофондовете за изтеклия програмен период 2007 - 2013 г., вкарали милиарди евро в страната ни, брутният вътрешен продукт (БВП) би бил по-нисък с 10.1%, заплатите днес щяха да са значително по-малки, работните места също. Това показва програмата "Сибила", която оценява въздействието на европейското финансиране върху българската икономика. 

Подобна е прогнозата на "Сибила" и за новия програмен период. Усвояването на средствата от ЕС в следващите три години ще донесе кумулативен допълнителен ръст на БВП от 7.2%. Значителен ефект ще има и върху пазара на труда - допълнителен спад на безработицата с 2.8 процентни пункта към 2019 г. Пак тогава се очаква натрупаният ръст при средната работна заплата да е към 15.8%. Усвояването на еврофондовете ще засили и потреблението - ръст от 6% благодарение на допълнителните средства в икономиката и на частните инвестиции. 

Данните подхранват тревогите на бизнеса, че някои от фирмите трудно биха оцелели без европари. Голяма част от компаниите се "хранят" със средства от ЕС - участват в търгове или директно кандидатстват със свои проекти, и не успяват да генерират самостоятелно сериозни печалби и възвръщаемост. Моделът сочи, че бизнесът е постигнал с 35% повече инвестиции, 20% повече произведена продукция, 11% ръст на приходите и 4% по-голяма печалба в сравнение със сценария, в който няма пари от ЕС.

Работодателите приемат тези изчисления със смесени чувства. "Евросредствата са своеобразен допинг, който може да оттласне икономиката нагоре, но това е временно, не е постоянно и устойчиво. Бизнесът не може непрекъснато да разчита на тях", предупреди неотдавна изпълнителният председател на БСК Божидар Данев. Предходният програмен период на практика е "разглезил" предприемачите, обясни той. Причината е, че част от тях смятат тези пари за донорство, което не трябва да се връща, "и сега е много трудно тази нагласа да бъде преодоляна".

На противоположно мнение е вицепремиерът по еврофондовете Томислав Дончев. Той неколкократно определя като мит твърдението, че живеем само и единствено от еврофондовете. "Вярно е, че те заемат близо 80% дял от публичните инвестиции. Но наред с това, ако съпоставим европейското финансиране с публичните разходи изобщо за периода 2007 - 2013 г., то възлиза на 9%", обясни Дончев. Най-голям дял на европарите в публичните инвестиции има Словакия - 92%.

"За първи път от много време насам една четвърт от БВП се формира от промишлеността. Това показва, че имаме развитие на икономиката и че европейските средства не са основен двигател на икономиката ни", коментира от своя страна тези дни министърът на икономиката Божидар Лукарски. Той отбеляза, че повече от 23% от БВП са реализирани от инвестиции. "За първи път от 2009 г. насам те достигат почти 1.6 млрд. евро, което е рекорд и доказва, че посоката е правилна", обобщи Лукарски.

Сметките на вицепремиера Дончев показват, че България получава от европейския бюджет пет пъти повече, отколкото внася, а разликата между внесеното и реално полученото по линия на европейските фондове е минимум 6 млрд. евро.

Economic.bg