2015 е последната година, за да бъдат извършени съществени реформи в енергетиката, ако искаме ако искаме тя да се стабилизира финансово, да обслужва населението и бизнеса по
с прогнозируеми цени и количества, да влезе на либерализирания пазар на електроенергия от началото на 2016-а. Това заяви от парламентарната трибуна председателят на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) Иван Иванов. В сряда депутатите изслушват ръководството на регулатора за новите цени на тока, срещу които се обявиха бизнесът и правителството.

Съгласно мерките, които са предприети, НЕК ще излезе на печалба в края на следващия регулаторен период, заяви Иванов.

КЕВР се стреми да въведе по-голяма справедливост при ценообразуването в тарифната политика. Тази справедливост, освен чрез пряката цена на тока, трябва да бъде въведена чрез добавката "задължение към обществото", посочи Иванов. И уточни, че тази добавка в сегашния си вид е била недобре разпределена. Потърпевш е малкият бизнес, който е плащал 54 лева за мегаватчас, а тези, които са излезли в последствие на пазара, са плащали 19 лева. Новото, което се въвежда, е единна цена от 40 лева за мегаватчас за всички, обясни Иван Иванов.

Той заяви, че след 2 ноември, когато започне да работи българската електроенергийна борса, ще има такава добавка, която трябва да бъде универсална.

Регулаторният шеф уточни, че европейските директиви дават възможност енергоемките производствени предприятия в българската индустрия да могат да се възползват от редуциране на тази добавка, което за тях ще сведе промяната в цената на около 1 процент.

Друга съществена промяна е намаляването на технологичните разходи, които трябва да бъдат покривани от трите ЕРП-та. В новия ценови модел КЕВР е въвела и при технологичните разходи добавката "задължение към обществото" и то по такъв начин, че цената се е изравнила с пазарната цена, която става 70 лева.
 

Само с това действие ще постъпят около 160 милиона лева в НЕК, каза Иван Иванов и допълни: "НЕК ще бъде оздравен от сериозното постъпление на средства от европейската търговия на квоти за въглеродни емисии. От началото на годината досега България е реализирала приходи от 54 милиона евро за продадените квоти и се очакват не по-малко от 60, дори и повече милиона евро, до края на годината. От въвеждането на добавката "задължение към обществото" НЕК ще увеличи доходите си, приходите си от продажба на енергия на стойност 346 милиона лева. Ние сме с категоричното очакване, че при едно разумно и компетентно управление на НЕК и спазване на параметрите на ценовия модел, НЕК ще излезе на печалба в края на регулаторния период".

Иван Иванов заяви още, че КЕВР взема решенията си единствено на базата на експертни анализи. "Нямаше и не допускам никакво външно вмешателство, още по-малко политическо, в работата на независимия регулатор и ви заявявам, че така ще бъде", декларира шефът на КЕВР.
 

Като припомни тежката криза в българската енергетика, той заяви, че промените в енергийния закон през март са били първата стъпка, която позволи да тръгнат реформите в сектора.

Първата насока е свързана с ограничаване на изкупуваното количество електроенергия от топлофикационните и заводските електроцентрали, а втората - че се отбелязва изрично, че
България като член на ЕС ще се възползва от единната платформа за продажба на въглеродни мисии и средствата ще отидат директно през МЕ в обществения доставчик, каза Иван Иванов.

Mediapool.bg