Шест години след като България остана без природен газ заради спрените доставки от Русия, страната ни още не е изградила алтернатива. След отказа от "Южен поток" и покрай обтегнатите отношения на Европа с Путин управляващите се задействаха по проекта, който може да докара азерски газ до местните потребители - връзката с Гърция. Тя или алтернативният газопровод от Турция са двата най-ефективни варианта за внос на гориво от неруски източник.
Новината от последните дни е, че финансов ресурс за свързването с Гърция ще бъде предоставен от Брюксел. Раздвижването идва след срещата на високо равнище, която се проведе в София в началото на февруари, на която беше решено всяка страна членка да осигури поне три източника на газ в рамките на следващите 2-3 години.
България всъщност се забави с всички връзки със съседните страни. При две от тях - от Румъния и Сърбия, бездействието обаче не е фатално. Двата проекта засега нямат икономическа логика, защото не носят независимост от Русия.

Обещано финансиране

През миналата седмица стана ясно, че газовата връзка между България и Гърция ще бъде изцялофинансирана с европейски средства. За това съобщи премиерът Бойко Борисов в своя акаунт в туитър след срещата на Съвета на ЕС в края на миналата седмица. Малко по-късно министърът на енергетиката Теменужка Петкова коментира, че стойността на този интерконектор ще бъде 220 млн. евро. Тя потвърди, че Европейската комисия е уверила България, че този проект ще се финансира с европейски средства. Газовата връзка с Гърция вече беше частично финансирана с 45 млн. евро от Европейската комисия още през 2009 г. по Европейската енергийна програма за възстановяване, която осигурява средства за проекти, свързани със сигурността и разнообразяването на ресурсите.

До момента проектът е на етап получени положителни оценки на въздействието върху околната среда от страна на България и Гърция. През май трябва да бъде взето и окончателно инвестиционно решение от акционерите от гръцка страна - DEPA, италианската Edison и Българския енергиен холдинг (БЕХ) от българска, които държат равни дялове. По план строителството на газопровода трябва да завърши до края на 2017 г. и да влезе в експлоатация през 2018 г. Идеята е по него към България да потече азерският газ от Трансанадолския газопровод, чието начало на изграждане беше обявено преди седмица.

Ново отлагане на връзката с Румъния

Един от проетките, който изглеждаше в най-напреднала фаза и по план трябваше да бъде пуснат в експлоатация през 2014 г. - българско-румънската газова връзка, все още буксува. Изненадващо в петък (20 март) "Булгартрансгаз", който е акционер от българска страна в проекта, обяви нова обществена поръчка за изграждане на подводната отсечка, минаваща по дъното на река Дунав. Именно този отрязък е една от основните причини за забавянето на проекта. От министерството на енергетиката и "Булгартрансгаз" обаче уверяваха, че техническите проблеми ще бъдат отстранени бързо. Обявяването на нова поръчка за избор на изпълнител, който да изгради отсечката, обаче говори друго. Прогнозната стойност, обявена от "Булгартрансгаз" за тази дейност, е 4.6 млн. евро, а крайният срок за изпълнение е декември 2015 г., което означава, че връзката ще влезе в експлоатация най-рано през следващата година. Засега трасето ще може да пренася газ единствено в посока Румъния, защото налягането на газопреносната им система е по-ниско от българското.

Турция в проект

Останалите два свързващи газопровода - към Турция и Сърбия, които трябва да намалят зависимостта на България от руски газ, са в начална фаза.
По-важната от двете е връзката с Турция, защото и оттам може да внасяме азерски газ. Тя в момента е на етап предварително предпроектно проучване, което трябва да уточни техническите и финансовите параметри на проекта. Европейската комисия (ЕК) вече е одобрила отпускането на 190 хил. евро за тази дейност, а стойността на инвестицията на българската територия се изчислява на 100 млн. евро. По интерконектора на теория би могъл да тече както азерски, така и руски газ или суровината от LNG терминали в Турция.

Връзката със Сърбия

Връзката между България и Сърбия също е на начален етап. В края на миналата година двете страни все пак се разбраха да ускорят работата по проекта, като изяснят основните параметри по него.
Финансирането на българска територия трябваше да е по оперативна програма "Конкурентоспособност", но се отложи за новия програмен период. Този проект обаче не изглежда спешен за България, защото няма да донесе алтернативно гориво.

Така по всичко изглежда, че страната може да си осигури известна степен на газова независимост едва към 2018-20 г. Това може да стане, когато България получи договорените 1 млрд. куб. метра от Азербайджан чрез газовата връзка с Гърция или Турция.

Capital.bg