Сивият сектор в строителството е скочил най-малко с 20% през последните две години. Свиването на бранша продължава. Без работа са над 100 000 строители. Държавата и общините дължат над 280 млн. лв. на строителите.

Голямото инфраструктурно строителство, на което се разчиташе да компенсира спада в сградното, не се случи. За съжаление, прогнозата става все по-мрачна за бранша, каза Светослав Глосов, председател на Камарата на строителите. Според него засегнати са не само малките фирми, които са отскоро на пазара, но и такива, които работят от години.

Строителните обеми са на равнищата от 2006 г.

Анализите показват, че няма реални причини и тенденции за увеличаване на строителните обеми. Върнали сме се шест години назад в развитието си и се доближаваме до равнищата на произведена продукция от 2006 г., посочи Глосов.

За първото тримесечие на 2012 г. строителната продукция е за 2 млрд. лева. Това е спад с 3.3% спрямо същия период на 2011 г. и с 42% спрямо пика от 2008 г. Въпреки първите копки и рязането на ленти на магистрали и сгради инженерното строителство продължава да е по-малко от сградното с около 150 млн. лв.

Без работа са били 56 400 строители през първото тримесечие на годината, което е ръст с 17.5% спрямо същия период на миналата година. По данни на камарата безработните в бранша са над 100 000 души, посочи Глосов.

Средната работна заплата на строителите е била 592 лв. при 731 лв. за сектор икономика през първото тримесечие на годината, показват данните на НСИ. Това е причината да държим да няма повишаване на осигурителните прагове в строителството и за поредна година те да останат замразени, каза Венелин Терзиев, зам.-председател на Камарата на строителите.

Общините дължат над 200 млн. лв. на бранша

Над 280 милиона лева са задълженията на общините и държавата към бранша. От тях над 200 млн. лв. са дълговете на местната власт към строителите. Задълженията на държавата са в рамките на текущите плащания.

И ако проблемът с вземанията от държавата е решен, то този с общините се задълбочава, посочи Глосов. Причината е, че по много от проектите, финансирани с европейски средства, са наложени санкции на местната власт заради нередности и те от своя страна спират плащанията към строителите.

По веригата надолу това води до огромна междуфирмена задлъжнялост.

Вдига се и цената на кредита за строителите, защото банките слагат по-висок риск за държавните поръчки. Изцяло е спряно кредитирането на текущи проекти, а лихвените проценти по вече подписани договори се повишиха, посочи Глосов.

Това намали финансовата стабилност на компаниите и една част от фирмите са практически във фалит, допълни той.

Над 3500 фирми заличени от регистъра

Ефектът от продължаващото свиване на бранша е, че за последните пет години близо 3600 фирми са били заличени от регистъра на строителната камара. Най-много фирми са отписани през 2010 г. - 1270, докато за тази техният брой е 596, посочи доц. Георги Линков, който отговаря за професионалния регистър на строителите.

Към момента регистрираните строителни фирми в камарата са 3898, което е с около 500 по-малко спрямо същия период на 2011 г. За сравнение, по данни на НСИ, в сектор строителство има регистрирани близо 22 000 фирми, като над 15 500 са с персонал от един до 14 души.

Вписването в централния професионален регистър на камарата е задължително условие, за да работи компанията легално на пазара. Въпреки това има общини, които пренебрегват това законово изискване и сключват договори с фирми, които нямат регистрация, каза Венелин Терзиев, зам.-председател на Строителната камара. По негова оценка през последните две години делът на сивия сектор е нараснал най-малко с 20%.

Фирми без регистрация в регистъра на строителя се наемат основно при ремонтни дейности и строителство на къщи, показват наблюденията на бранша.

Около една трета от търговете са нагласени

Прекомерни и ненужни изисквания са заложени в около една трета от обществените поръчки за строителството. Тревожното в случая е, че се наблюдава тенденция на ръст на залагане на дискриминационни условия от страна на общините, посочи изпълнителният директор на камарата Иван Бойков.

По думите му “народното творчество” в писането на критериите е огромно. Като пример беше дадена морска община, която в поръчка за велоалеи изисква да има геолог с опит при правенето на такива съоръжения. Друг посочен пример със завишени изисквания беше за кучкарника на Столичната община.

При аварийната поръчка за мостовете пък се искало фирмите сами да направят обследването на съоръженията, което било нонсенс.

Похвала отнесе поръчката за строителството на нови къщи за пострадалите от наводнението в село Бисер. След като първоначално държавата не заложила никакви критерии и се появили фирми с един човек персонал, след това се коригирала и постигнала добра цена и компании с опит в бранша.

Заложените дискриминационни условия в търговете бавят усвояването на евросредствата, защото почти всяка процедура се обжалва, което отлага старта на строителство на обектите с около година и половина.

Решението на проблема според камарата е въвеждането на типови договори. Това предложение обаче отлежава вече втора година в министерски кабинети.

Mediapool.bg