Американската петролна компания Chevron, която миналия ноември подписа споразумение с Украйна за откриване и добив на шистов газ в Олеското находище, е решила едностранно да прекрати проекта, съобщиха руските агенции ТАСС и "Интерфакс", позовавайки се на източник от правителството в Киев. Новината съвпадна по време с посещението на премиера Арсений Яценюк в Брюксел.

В писменото уведомление на Chevron до правителството се посочвало, че фирмата прекратява участието си в проекта, понеже украинското министерство на финансите не е успяло да съобрази нормативните си актове с действащото в страната законодателство в рамките на установен срок, изтекъл на 18 ноември.

"На практика министерството на финансите даде формален повод на Chevron да избегне изпълнението на задължението по договора да инвестира в икономиката на Украйна не по-малко от 350 млн. долара през следващите пет години", заявява неназованият източник.

Той добавя, че при съществуващата данъчна система в сектора подписването на нови договори не изглежда реалистично. "По инициатива на същото министерство данъкът за ползването на газови находища се повиши два пъти за всички проекти, в това число и онези, при които държавата получава като лицензионна вноска част от добива, а паричен превод. Очевидно нито един инвеститор не иска да плаща високи данъци и едновременно с това да дава част от продукцията си", казва той.

През 2010 г. Украйна даде лицензи за проучване на шистови залежи на ExxonMobil и Royal Dutch Shell. През май 2012 г. Shell и Chevron спечелиха конкурси за разработване на Олеското и Юзовското находище. Очакваше се добивът да започне през 2018 г.

Загубени евросредства
В интервю за "Европейска правда" ръководителят на представителството на ЕС в Украйна Татяна Ковтун съобщи, че е възможно страната да загуби не само договорите за добив на газ, но и част от парите от втория транш помощ от ЕС на стойност 105 милиона евро. Инвестицията трябва да бъде извършена през 2015 г., но Украйна на този етап не се съобразява с изискванията за провеждане на реформите.

"Вторият транш ще бъде разделен на отделни критерии. ЕС заложи осем критерия, които Киев трябва да изпълни до юни 2015 г., за да получи финансирането. В случай че бъде изпълнен само един, ще бъдат изпратени само 1/8 от парите", заявява Ковтун.

Според нея оценката дали критериите са изпълнени ще бъде дадена от експертите на ЕС и гражданското общество. "Има реална опасност Украйна да не получи цялото финансиране. Киев няма да успее да извърши всички реформи до крайния срок", добавя тя.

През юни ЕС даде на Украйна 250 милиона евро безвъзмездна помощ. Това беше първото плащане по договора за развитие на държавата на обща стойност 355 милиона евро.

Макропроблеми
Икономиката на Украйна е изправена и пред други предизвикателства. През последните две седмици курсът на гривната пада рязко, а държавните облигации се търгуват на най-ниската си цена в историята, съобщaва Financial Тimes. Инвеститорите се боят от обявяване на фалит.

Само на 15 декември украинската валута се срина с 0.9% до 15.905 гривни за долар, което се приближава до най-ниската историческа стойност от 16.01 гривни за долар.

Вследствие на кризата в Източна Украйна, довела до спирането на индустриалното производство, продължаващите бойни действия и анексирането на Крим от Русия се отразиха негативно на БВП на страната, като той се сви с 8%. Индустриалното производство намаля с 16.3% в сравнение със същия период през 2013 г., а добивът на въглища, който се извършва почти изключително в Донецка и Луганска област, намаля с 59%.

Мисията на Международния валутен фонд в страната достигна до извод, че страната се нуждае от допълнителни 15 милиарда долара за стабилизация на икономиката извън вече договорената финансова помощ.

Инвеститори заявиха съмненията си в платежоспособността на правителството. В неделя централната банка обяви, че валутните резерви на Украйна са спаднали с 21% до 9.966 милиарда долара, а цената на облигациите с падеж до 2017 г. е намаляла с 65.3% от номиналната им стойност, а доходността се е увеличила до 29.2%.

Capital.bg