Традицията да се строят кирпичени къщи от глина, слама и говежда тор, позната в много планински села на страната в началото на миналия век, е на път да се загуби. Хората, познавали тази технология, вече ги няма, или почти. Къщите им се разпадат, а децата им строят с тухли, вар и цимент.

Малка група ентусиасти – архитекти, еколози, фотографи и хора, които обичат природните материали и естествените технологии – се опитват да опознаят, изучат, запазят и използват тази стара технология в новото строителство. Като цяло обаче глинените къщи, в които все още живее някоя баба или дядо, са все по-малко. Наследниците не смятат, че имотът с кирпичена къща – в строителните стандарти се описва като "паянтова постройка" - може да се продаде изгодно. След като възрастните хора починат, тези пусти домове биват оставени да се рушат с години. С целия им бит вътре.

При 40 градуса температура навън, вътре е 20градуса прохлада

През пролетта на 2011 г. художникът Бранко Николов направи изложбата  си"Няма никой вкъщи" и в софийската галерия "Райко Алексиев" - освен фотографиите му на рушащи се, напуснати кирпичени домове, Бранко беше "внесъл" и парчетата от изчезващите постройки - огромни стари дървени колони и мертеци (бел авт. напречни греди), пръст, внушителни стари порти. Останки, които се събираха в една тъжна, но и красива обща картина на безвъзвратно напуснатото.

Идеята да покаже този "много силен и болезнен проблем – масовото изселване към градовете и обезлюдяването на селата" спохожда художника в неговото родно село – Каменица в Западните покрайнини на Сърбия. Там в момента живеят постоянно около 6-7 души, а лятото идват за по ден-два хора от Ниш и от София.

"Виждам как селото се връща към преначалото. Сред разпадащите домове навлиза и завладява гората, те постепенно и неусетно се сливат с природата. Отиват там откъдето са дошли," описва спомена от гледката Бранко и споделя, че според него кирпичените къщи в балканския регион ще изчезнат, защото хората тук са бедни и нямат средствата да ги оправят. Съвсем естествено е обаче отново да се върнем към този тип строителство. Логично е след това отдалечаване – стигнахме до панела, да направим и обратен завой към природата и естествените материали за строителство, смята художника. "Тези къщи са фантастични, имат естествена изолация и при 40 градуса навън, вътре е 20 градуса. Диша се много добре, няма лоши енергии и токсични материали, само естесвени неща," описва Бранко и сравнява с панелните блоковете, където си закован от всички страни и нямаш въздух отникъде.

Вършини, мертеци и глина

В отдалечените една от друга махали на село Белица, община Ихтиман, по билото на Средна гора, има много изоставени къщи, строени с кирпич. Повечето са едноетажни, със зимник на приземния етаж. Технологията, която хората са използвали е каменна основа, дебели греди, между които се е плетял плет от "вършини", както те наричат тънките, но здрави дървени пръчки. Плетът се е попълвал със смес от глина, ситно нарязана слама и говежда тор.

Таванът е направен от напречно наредени, нестандартно дълги дървени греди – т.нар. "мертеци", по които са заковани гредите на тавана. Върху тях е нахвърляна пръст за изолация, а покривът е керемиден.

Върху пръстения под се слагат черги. В голямата "соба" – централната стая, има огнище, а по стените са вдълбани ниши, вместо шкафове. Днес огнището е заместено от печките на дърва, върху които се готви.

Стените са варосани и на дребни пирони са окачени снимки, икони и илюстрации. Обикновено от мертеците висят торбите с брашно, захарта, орехите ... далече от мишките.

Старите жени от село Белица помнят как бащите им са строили тези къщи, били са деца, преди около 80 години. Разказват за "вършините, мертеците и глината", показват откъде се е копала глината и как се е забърквала. Но не познават жив човек, който в момента знае как се строи такава къща. Обикновено цялото семейство се е събирало и е помагала в изграждането, което е приключвало за едно лято. "Трябва често да се варосват стените, защото иначе се ронят" или "някоя мишка все успява да пробие пода" – се оплакват жените. Иначе всички са единодушни, че няма по-прохладно място през лятото и по-топли стаи през зимата от тези на кирпичената къща.

"Тези къщи дишат", повтарят се бабите, но признават, че е трудно да се продаде такава постройка: "Младите днес търсят удобства – да има баня, канализация, теракот, а и роднините са толкова много и разпръснати по света, трудно е да се съберат, за да стане продажбата. А къщите, дори и на мегдана на селото, са оставени да се разпадат.

Глината диша

"Неразбирането и стигмата, че това са "паянтови " къщи също е допринесло за изоставянето им, но най- вече обезлюдяването на селата, заглъхването на селския живот и масовота желание да догоним западния свят и да живеем в загладени, градски килийки …", е мнението на Мартин Микуш - архитект, който още от студентските си години се занимава с идеи за прилагане на естествените технологии в строителството.

Днес страст му е глината – изработил е глинена пещ за печене на хляб, и градинарството, а компостът е превърнал в битов ритуал. Разказва, че при него идват все повече клиенти, които търсят пътя към "органичната архитектура" и здравословния живот на село. Има интерес към запазването и живеенето в глинени къщи и той е свързан с естетиката на рустикалното, меките форми и носталгията, смята Мартин, а за запазването на тази стара технология за градене на къщи е на мнение, че е важно да се изучи и запази, защото "с навлизането в поствъглеродния преход всяка технология, която ползва местни материали и е с ниско ниво на вложена енергия ще ни е от полза, ако искаме да оцелеем и опазим Земята. Освен това материалът е достъпен и продуктът е здравословен. Глината може да участва в различни елементи при изграждането на новата къща, като например: носещи глинени стени; използване на кирпичени тухли – печени и непечени; глинени разтвори, които да се ползват за измазване на стени и други.

За живеенето и поддържането на стара кирпичена къща, Мартин споделя: "Има много примери за неадекватна намеса на строители, които повърхностно зализват подобни стари къщи и вкарват проблеми, които могат да доведат до по-засилено разрушаване - използването на циментови мазилки или интегрирането на стоманобетонни елементи в кирпичени и с-дървена-конструкция- къщи. Оттам идват структурни несъответствия и влага. Глината диша, циментът много по-малко пропуска. За повечето къщи с кирпичен пълнеж е най-добре да се оголи дървената конструкция и тогава да се прецени какво е наложително и възможно да се направи, е съветът на архитекта.

"Дишащите" къщи все още са много из селата. Някои са в добро състояние. В тях е топло през най-тежката зима и прохладно в непоносимите жеги. Изключително устойчиви са на земетресения. Естествените материали – глина, слама, дърво и говежда тор - карат хората да се чувстват добре и спокойни. Може би запазването и реконструирането им може да се превърне в туристически потенциал – доказват го селища като Лещен и Омая, глинената къща в село Баня, а технологията на използване на глината в съвременното строителство да стане част от образователната политика на специализираните училища.

Dnevnik.bg