Въпреки, че доскоро и премиерът, и финансовият министър Петър Чобанов твърдяха, че няма нужда от ревизия на бюджета на държавата, такава все пак ще има. В сряда Министерският съвет гласува дефицитът да се увеличи със 725 млн. лв. и да достигне 2.7% от прогнозния БВП на страната. Вдига се и таванът на дълга - с още 3.4 млрд. лв. Още в същия ден актуализацията на бюджета беше внесена в парламента, и започна разглеждането й на първо четене на съвместно заседание на бюджетна, здравна и икономическа комисия. То обаче се отложи за четвъртък, тъй като изненадващо от БСП заявиха, че подкрепят актуализацията на бюджета на здравната каса, но не и на държавата, след което заседанието беше прекратено.

Сега въпросът е дали и опозицията въобще ще иска да гласува предлагания от управляващите вариант на ревизия, или ще продължи да настоява за още промени, които ще обвърже с решението дали да се спасят всички влогове в КТБ, или само гарантираните. Във вторник БСП също заговориха за изплащане и на негарантираните депозити, но без лихвите (виж стр. 4).

Параметрите

Това, което предлага правителството, е бюджетният дефицит за 2014 г. да се увеличи с още 0.9% от прогнозния БВП и да достигне 2.7% (виж графиката). От тях 225 млн. лв. са за Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), въпреки, че оттам настояваха за 328 млн. лв. Останалите 500 млн. лв. дефицит ще дойдат от намалението на заложените приходи. Предвижда се неизпълнението да е в частта постъпления от ДДС. Чобанов обясни, че при изпълнение на приходите и използване на всички възможни буфери, дефицитът може и да не достигне заложените 2.7%.

Увеличава се и таванът за дълга с нови 3.4 млрд. лв. От тях 725 млн. са за сметка на увеличения дефицит, а останалите 2.7 млрд. лв. са "за мерки за осигуряване на икономическата и финансовата стабилност" заради казуса с Корпоративна търговска банка и "Креди агрикол". Правителството предлага ревизия и на тавана на новия външен държавен дълг. В мотивите към проектозакона е записано, че "изборът между външни и вътрешни източници, както и между заеми и ДЦК е условие за осигуряване на оптимална комбинация от дългови инструменти в зависимост от конкретния размер и състояние на вътрешната и международна среда".

Петър Чобанов обясни, че до края на мандата си това правителство не планира да емитира нов дълг, тази възможност остава за правителствата след него. Предишните параметри на бюджета бяха възможни в нормална ситуация, но не и в година на избори и смяна на три поредни правителства, коментира още финансовият министър. От думите му стана ясно, че на следващото правителство се дава възможност да разглежда като буфер публичната инвестиционната програма от 500 млн. лв. Към момента от нея са изразходвани около 50 млн. лв.

Пазарлъците около КТБ

Според източници на "Капитал Daily" от новия лимит на дълга за КТБ са предназначени около 2.2 млрд. лв. От останалите една част са за покриване на новия дефицит (725 млн. лв.), а 0.5 млрд. лв. ще играят ролята на буфер за капитализиране на Фонда за гарантиране на влоговете. Освен това са заложени нови държавни гаранции от 2 млрд. лв. за нуждите на Фонда за гарантиране на влоговете, като е записано, че той може да емитира дълг. "С това отговаряме на притесненията, че фондът ще остане празен след покриването на депозитите в КТБ", каза Чобанов.

Министърът отрече и цялата сума от 2.7 млрд. лв. по новия дълг да е предвидена за покриване на загубите на банката. Досега са обсъждани варианти за осигуряване на публичен ресурс от 1.5 до 2 млрд. лв. за нуждите на КТБ и прогнозата ни остава непроменена, посочи той. На въпрос смята ли, че влоговете в КТБ трябва да бъдат покрити в пълния си размер, а не в законово регламентирания праг от 196 хил. лв., Чобанов каза, че няма еднозначен отговор.

Той обясни, че разговорите между политическите сили по темата за това кои депозити да бъдат изплатени продължават и все още няма взето окончателно решение. Очевидно развитието на дебата ще зависи и от това дали управляващото мнозинство ще приеме исканията на ГЕРБ, свързани с актуализацията на бюджета. Часове след като финансовия министър представи параметрите й, от ГЕРБ обявиха, че не са съгласни с тях. "За нас правилното решение е да се заложи допълнителен дефицит от 5.72 млрд. лв., или 7% от БВП, а дългът да се увеличи с още 3.4 млрд. лв., каза Менда Стоянова. Целта е да се покрият всички дефицити в здравния сектор, като според Стоянова неизпълнението на приходите ще е 1 млрд. лв., а не 500 млн. лв.

Спорът за парите от ЕС

Другият спорен момент е колко пари са нужни, за да се реагира на спрените плащания от Брюксел. Според ГЕРБ са нужни между 1.5 и 3 млрд. лв., за да може Европейският съюз да възстанови спрени плащания по три оперативни програми. Проблеми има и в БДЖ, и в Националната електрическа компания. Според Чобанов обаче част от увеличението на дълга ще покрие и спрените плащания по оперативните програми "Околна среда" и "Регионално развитие", които са над 1 млрд. лв. Още в края на месеца може да започне изплащането на сертифицирани разходи със средства от държавния бюджет, които после ще бъдат възстановени от ЕС, каза Чобанов. Той обяви, че е уверен в благоприятния изход от ситуацията със спрените плащания и той може да се очаква в края на месеца.

Втора ревизия?

"Продължавам да мисля, че актуализация на фискалната цел не е необходима, тъй като могат да се орежат разходи, които да компенсират разминаването между прогнозни и реални постъпления. Именно това се казва в Закона за публичните финанси: "При очаквано негативно отклонение от годишната цел за бюджетното салдо по консолидираната фискална програма министърът на финансите предлага на Министерския съвет да одобри компенсиращи мерки." "Такива мерки не са предложени, а директно се преминава към актуализация на консолидираната фискална програма", твърди Калоян Стайков от Института за пазарна икономика. "Ако все пак компенсиращите мерки не дадат желания резултат, актуализацията е неизбежна, но защо я прави това правителство? Може ли да се окаже, че сега ще има една актуализация, а като дойде новото правителство - втора? Най-притеснителното е, че отново ще се наливат пари в НЗОК без каквито и да било реформи", смята икономистът.

Според Георги Ангелов от "Отворено общество" предлаганата ревизия на държавния бюджет е минимумът, който трябва да се направи по отношение на лимита на дълга, за да може бъдещото служебно правителство да има по-голяма гъвкавост. "Не съм сигурен дали това ще е достатъчно и дали на новото правителство няма да му се наложи отново да прави актуализация. Приходите вървят зле и неизпълнението може да е по-голямо от заложеното, недостигът в сектор здравеопазване също е по-голям", казва Ангелов. Според него сметката с колко точно трябва да се увеличи таванът на дълга ще може да се направи, след като е ясно дали ще се покрият всички влогове или само гарантираните, както и когато има публичен разчет, колко средства ще са нужни около казуса КТБ.

Capital.bg