Работниците прибърсват запотените си чела, поглеждат нагоре сякаш за да преценят силата на слънцето, и навеждат гърбове над работата си. Зад ламарината, която отделя строителната площадка от тясната пешеходна зона, сноват минувачи. Повечето са прегърбени и пъплят бавно, както подхожда на възрастта им. Отсреща чевръсти ръце им подават торбите с череши и кайсии, докато ги убеждават като опитни брокери от Wall Street, че това е най-добрата сделка, която са направили. Пазарен ден като всеки друг. Бездомно куче гледа мързеливо, на метри от него баба е наредила пет връзки магданоз върху касетка и мижи, опряла гръб о ламарината.

Така живее Женският пазар, откъм "Екзарх Йосиф", докато тече ремонтът, който обещава да промени облика му изцяло. Той скоро приключва и една част от търговците, които преди продаваха плодове и зеленчуци, подредени в стотици кутийки, вече са се ориентирали към частните помещения от дясната страна на улицата. Други са подредили масите си на по-отдавна ремонтираната част на пазара към "Сливница". Те не се вписват в новата визия за отсечката между "Екзарх Йосиф" и "Кирил и Методий". На нея вече няма да има пазар, а търговска улица с магазини, заведения и фонтани. Нещо като "Халите", но на открито. Така общината, управата на пазара и една част от живеещите в квартала се надяват да "цивилизоват" района и да вдигнат нивото му.

За последните повече от двайсет години Женският пазар се оформи като символ на хаоса и стихийното разрастване на София, изпуснато от контрола на институциите. Но едновременно с това е едно от най-живите и социални места в града. Противоречивостта е определяща част от марката Женски пазар. Тук можете да намерите най-евтината стока, но тя често е и с най-лошо качество. Сградите носят високомерния чар на Стара София, а в страничните улички се носят аромати от източните кухни на нови емигрантски общности. Място, еднакво привлекателно и за западни туристи, които намират екзотика в гащите, метлите и галошите, и за маргинални групи, оформили гета в изтърбушените и изоставени къщи в района. Уличната търговия, която се развива тук, дава препитание на няколко поколения семейства, но покрай нея процъфтяват и контрабандата и престъпността. Няколко свята на едно място. Всеки с отделна история и основание да захапе парче от тази територия.

Ремонтът завари квартала натежал от очакванията на различните общности, които го населяват под една или друга форма. Всяка е по своему недоволна, че гласът й не се чува и не се зачита. И всяка е права за себе си. Защото намесата за Женския пазар е поредният пример за несъстоял се разговор между институциите и хората, които живеят, работят и използват мястото, каква промяна искат и какво трябва да им донесе тя. А желанията на отделните групи не са чак толкова непостижими - жителите искат кварталът да е по-спокойно и добро място за живот, продавачите - да работят при достойни условия, посетителите - да пазаруват приятно, без да си тръгват от пазара излъгани или ограбени. И трите изискват проста реакция от всички власти по веригата - контрол, управление и превенция. Вместо това получават нов комплекс от постройки със сменена функция, но натоварени със задачата да решат сериозни социални проблеми. Това е като да обезопасиш разпадаща се къща с тиксо. Ако не поправиш основата й, тя ще рухне под собствената си тежест. Така и ако грижата за управлението на района не се промени качествено, по гримираното лице на квартала след ремонта отново ще избият познатите социални язви.

Няма пазар, няма проблем

"Това е моят дом и на моето семейство от 130 години", казва Красимира Владкова. Тя е на 70 години, собственик в района, който никак не й е приятно да нарича Женски пазар, и един от двигателите на гражданския комитет "Възраждане", който подкрепя идеята за реконструкцията. Владкова смята търговците за нашественици, които са прогонили една част от старите обитатели и са разрушили духа на нейния квартал с навиците и начина си на правене на бизнес. "Тези хора са на сергия, за която се явяват на конкурс на всеки шест месеца. Утре могат да продават на друго, трето, пето място. Аз няма къде да ходя", отсича тя. И добавя: "Съжалявам, че години наред бяхме така инертни и не започнахме да реагираме малко по-остро, по-агресивно срещу това, което се случваше. И се превърнахме в едно известно за всички гето, по-грозен район може би няма в цяла България." Затова за нея е важно новият облик и дух на търговската улица да бъде опазен. Това е надеждата й за "цивилизоване" на района.

Директорът на пазари "Възраждане" Николай Георгиев споделя същата концепция: "Идеята на реконструкцията е тя да генерира реконструкция на целия район, да повиши стойността на имотите, да се появи инвестиционен интерес." За него обаче целта на промяната е и да се управлява по-лесно пазарът. "Площите вече ще са открити, равни, лесни за почистване. Наемателите ще са видими, застават с фирмите и досието си. Вече не са безброй, а точно 89 и толкова ще останат. Всеки ще знае от кого пазарува, тоест от кого може да търси евентуално последваща отговорност, както и ние. Осветлението, сметосъбирането, видеонаблюдението ще ни дадат много по-лесна за работа среда", казва още той. С решението на общинския съвет в ремонтираната част да не се продават плодове и зеленчуци, тя вече е почти изцяло заета от търговци тип "Халите", както ги нарича и директорът на пазара. Обектите в новата зона вече са наети на около 70% от производители на колбаси, сирена, други хранителни стоки, заведения за бързо хранене, както и услуги - банка, химическо чистене, каси за плащане на битови сметки. Отделно място ще имат и занаятчиите, които обаче вече ще трябва да доказват, че са членове на регионална занаятчийска камара. "Не бих го наричал вече пазар", отбелязва Николай Георгиев.

Capital.bg