Градските обществени пространства са всички видове отворени пространства за общо ползване в съчетание с облика на обкръжаващите ги сгради. Това са булеварди, улици, площади, паркове, вътрешноквартални пространства, пешеходни зони, зони за спорт и отдих, подземни пространства - подлези, метро, предгарови площади и др. При дизайна на обществените пространства голямо значение има комплексното изучаване на особеностите на вече изградената и изграждащата се среда. На първо място се изучават взаимоотношенията между човека и средата, която се разглежда в различни аспекти – социални, историко-културни, емоционално-психологически, комуникативни, икономически, екологични и управленски. Обществените пространства формират ансамбли, всеки от които има свой индивидуален, характерен, знаково обособен и запомнящ се характер благодарение на комплексното му осмисляне и реализиране. Елементите, които се използват за изграждане облика на градските обществени пространства, са: малките архитектурни форми; комуналното обзавеждане – места за сядане, за събиране на отпадъци, тоалетни, осветление, озеленяване; произведенията на монументално-декоративното изкуство; обектите на външната реклама и информация; знаците на градската комуникация и адресация; елементите на празнично оформление и др.

Основните принципи за проектиране на градските пространства са:
·осъществяване на приемственост в подчертаване и изява на ценностите на града, наследени в хода на неговото развитие
·прилагане на комплексност, ансамбловост и хармония в подбора на елементите и свързването на пространствата в града
·съобразяване с принципа за мащабност и съразмерност на елементите и пространствата
·респектиране на стиловото единство и поддържане на автентичната характеристика на пространствата
·устойчивост и ефективност по отношение икономиката, функцията, технологията, материалите и др.

Дизайнът на градската среда трябва да служи като единен интегриращ инструмент, чрез който се съгласуват в ансамбли различните обществени пространства независимо от публичните или частни инициативи за развитие на града, включително транспорта и инфраструктурата. Дизайнът трябва да отчита главното изискване към средата – навсякъде човек да се чувства добре ориентиран, спокоен, защитен; да се чувства уютно. Дизайнът за града трябва да демонстрира, че създаваната среда е за хората, да предизвиква усещането и мисълта, че това място е комфортно за живота на хората и тяхната личностна реализация. Дизайнът на средата трябва да е съобразен с основната характеристика на града и всяко обществено място в него – било то с търговския дух на пристанищните пазари и площади, било с удоволствието за събиране на почиващи по определени места на крайбрежието на реката или с деловия характер на административния център… Всичко трябва да внушава чувства, че градските места са проектирани за човешка употреба и удобство, че средата е проектирана именно за хората, за тяхното благополучие.
 
Устойчивост във времето – съчетаване на историческата приемственост и развитието
Този критерий означава да се проявява чувствителност към вече застроената среда и нейната историческа стойност, както и към наследените природни дадености. Означава още да се стимулира максималното използване на "зелени" технологии за строителство, за удовлетворяване на енергийни нужди и за прилаганите строителни материали. Дизайнът трябва да стимулира пешеходното движение, за сметка на индивидуалния транспорт.
 
Разнообразие, различие, подчертаване на особеностите на всеки конкретен град
Оригиналността, уникалността на мястото събужда въображението, пленява  духа, запомня се, стимулира положителното отношение към средата, създава дълбоки емоционални връзки с града, подпомага изграждането на неговия образ, стил, характер и културна традиция, което се отразява стимулиращо на неговите граждани.Градът става любимо място за живот, за работа, за игра, за забавления, почивка… Така дизайнът на градската среда по свой начин поддържа и икономическата виталност на града.
 
Градските изкуства, свойствени за всяко конкретно пространство
Изкуството, предназначено за обществените пространства, определя техния функционален, емоционален и смислов характер, то информира обитателите и гостите на града за тяхната взаимна обвързаност в изразяването на една колективната идентичност. Изразяването на тази идентичност е еманация на онова, което е уникалното за общността, трансформирайки ежедневието, гордостта и ценността от миналото в експресия на стремежа на общността към бъдещето.
 
Усещането за времето
Днес ние творим бъдещето - осигуряваме онова, което един ден ще стане част от историята на града и което нашето или следващите поколения ще трябва да опазват. Развитието на града по този начин приема ролята на разказвач на историята.Нашата история се вписва в образа на града, а ние искаме тя да бъде съвършена, истинска, ангажирана, изразителна, трайна и интересна.
 
Уникалният характер на пространството
Уникалният характер е една "колекция" от всичко, което намираме за ценно – морето, реката или езерото, парковете, близката планина, специфичните и уникални места, отделни забележителни и емблематични сгради, традиции, празници, фестивали и
 
Автентичност на атмосферата
Автентичността е важна, защото един град, съхранявайки себе си във времето, позволява да се съхрани самия смисъл на съжителството на неговите граждани в единна общност.Чрез осигуряването на днешния физически сюжет на града, кореспондиращ с автентичната му история, хората биха били много по-склонни да са верни, предани на своя град, да участват, като се асоциират в живота на града.
 
Усещане за сигурност и защита
Създаването на безопасни и защитени градски пространства е трудна, но важна задача.Градските пространства могат да бъдат пълни с отчужденост. За да привлекат хората, те трябва да предлагат усещане за сигурност, защото тя освобождава хората при избора на занимания. Една защитена търговска част например осигурява място за много занимания.
 
Връзките с околната среда и природата
Връзките с околността са ценни, защото акцентират върху естествените фактори и внасят природните елементи, като например слънцето и ветреца, облаците и дъжда, сянката и водата, дърветата и зеленината – вътре в градските места, в градската среда. Възможността за потапяне в природната среда добавя пълнота и дава нужния преход на нашите преживявания сред естествени природни пейзажи в контраст с тези на статичната изкуствена застроена среда. Външната среда предлага опции за възстановяване на усещанията и жизнеността, особено на хора, които прекарват дълго в затворени помещения.Това са връзки с паркове и зелени пояси, водни басейни – реки, канали, езера, където хората могат да се радват на активен спорт, игри на открито или обратно – на тишина и спокойствие сред природата.
 
Съвременните публични пространства
фокусират в себе си едновременно проблемите и културата на обществото. Често те се превръщат в сцена на социални конфликти и стремеж към нов тип общуване. Те ярко отразяват сложните отношения между "локалното и глобалното". Въпреки че публичните пространства на града са огледало на настоящето, в тях се проектира и неговото минало, дори тогава, когато то е безпощадно унищожено. Публичното пространство е матрица на градската памет, защото градът е жив организъм, свързващ живи хора с техните ежедневни нужди и мечти.
 
Проектирането на градската среда трябва да служи като единен интегриращ инструмент,
чрез който се съгласуват в ансамбли различните обществени пространства, включващи частните инициативи за развитие, транспорта и инфраструктурата. Проектът следва да отчита главното изискване към средата – навсякъде човек да се чувства добре ориентиран, спокоен, защитен; да се чувства уютно. Градските власти трябва да демонстрират, че създаваната среда е за хората, че това е комфортно място за човешки живот и личностна реализация. Тези, които вземат решение за изграждане и рехабилитация на публичните пространства, използват обществени средства за разработване и осъществяване на проектите. Ето защо те са длъжни да се съобразят максимално с реалните нужди и желания на гражданите. Информираното гражданско участие на ранен етап от подготовката на заданието за проектиране на всяко публично пространство е гаранция за неговата пълноценна роля в обществения живот на жителите на града. Осигуряването на отчетност и ефективност в използването на публичните средства води до възвращаемост в позитивни изяви на гражданската активност.

Stroitelstvo.info