Проф. д-р арх. Росица Никифорова, ръководител на проектантския екип:

Исторически в района на Женския пазар се е формирала специфична архитектурно-градоустройствена тъкан, която в относително малка територия притежава най-голям брой знакови сгради и пространства в столицата. В тях са напластени многообразни функции, в които търговията заема значимо място.
Периферното разположение на главните комуникационни артерии дава възможност районът на Женския пазар да се превърне в съвременна зона с успокоено автомобилно движение и център на разнообразни търговски, културни, развлекателни и други социални дейности.
 
Конкуренцията на мола
Практиката показва, че самите молове се конкурират не помежду си, а с традиционното открито градско пешеходно пространство. Молът следва модела на класическия град, в който се фокусират не само пряко повторените търговски функции, но и социални функции, дори религия и политика.
Посещението на моловете – местата с концентрация на търговия, услуги, развлечения, демонстрация на ново тeхнологично изпълнение и стимулирани потрeбности, е личен човешки избор и в много страни замества посещението на изоставени културни институции като кварталния клуб, читалището или църквата. Тези посещения се различават и от традицията на градската разходка по търговската улица.
"Българската традиция за посещения на градски пространства все още съществува и се подхранва от специфичната и многопластова палитра от активности на места като Женския пазар" (Димо Казасов (1968), "Улици, хора, събития", "Култура и изкуство"). Реконструкцията на пазара ще доведе до преживяване на функционално, естетически и технологически подобрените градски пространства.
 
Достъпни за всеки зони
под покритията на едноетажните павилиони, прилежащите пространства за места с масички на кафенета и ресторанти, голямата тераса на второ ниво при търговската галерия с откриващ се поглед към планината Витоша и към църквата "Св. св. Кирил и Методий".
Проектът от 2012 г., който сега е в процес на реализация, съдържа две основни разработки:
o       Пешеходна  рекреационно-търговска зона в уличното пространство на бул. "Стефан Стамболов", започваща от бул. "Тодор Александров" до ул. "Пиротска" и от  ул. "Екзарх Йосиф" до ул. "Св. св. Кирил и Методий". Пешеходното пространство е значимо по площ и връзки с прилежащите квартали. Проектът нe третира участъка между и ул. "Пиротска" и ул. "Екзарх Йосиф" в зоната на трамвайното трасе. За тази част обаче е набелязано принципно свързано с останалата част виждане на проектантския екип за бъдещо развитие.
Обекти (сгради и павилиони) – зона 1 от собствеността 

Площ на имотите
  7145 м2

Площ на улиците и тротоарите
9372 м2

Площ озеленяване
3042 м2

 
Концепция
Женският пазар е явление от комплексен порядък, а не просто градска територия на столицата. Известно е, че пазарът решава проблеми на страната, осигурявайки работни места. Общественият интерес към идеите за реновиране на бул. "Ст. Стамболов" е силно завишен. Очертават се противоречиви гледища, като преобладаващи са очакванията за много добър ефект от обновлението.
За целите на настоящия проектса проучени интересите на различни групи хора с отношение към Женския пазар: наематели, посетители, живеещи в района, студенти, туристи, активни граждани от неформални форуми.За част от анализасведенията идват от практиката на "Пазари Възраждане" ЕАД, от проведена анкета, инициирана от главния проектант на разработката и Столичната община. Анализирани са изводи на социологическото проучване за Женския пазар. Проследени са динамичните промени в търговското обслужване, физическото състояние на сградните структури и състоянието на прилежащото училище "Кирил и Методий". Направените в предшестващи фази проучвания са продължени с допълнителни изследвания от архитектурно, инженерно, геоложко и антрополого-социологическо естество. Изследвани и оценени са материалната структура и социалния профил на хората като фактор за прогнозирано оживление на зоната. 
Сведения и от други анкети [2] сочат като недоволство от сегашното функциониране на пазара: лошата хигиена - 38%, лоши условия за продавачи и клиенти – 35%, наличие на малцинствени групи – 16%.
·               Наематели – Пазарът е работно място  и единствен източник на доходи за голяма част от наемателите. Много от тях се заселват в района, пристигайки от различни краища на страната. Взимат кредити за наемане на сергии и бараки/павилиони, които успяват да изплатят пролетно и есенно време.
·               Посетители – Съществуват няколко различни групи по: възраст, доходи, редовност на посещенията и местоживеене.Някои коментатори сочат ежедневно посещение от около 15 000 души.
·               Обитатели – Това е най-активната група, бореща се от години за санирането на Женски пазар. Техните очаквания са за радикална промяна, смяна на типа стоки и начин на предлагане. Създали са с тази цел Инициативен комитет "Гражданско обединение Възраждане", което неотклонно следва целта си. Декларират готовност за активизиране на санирането на сградите частна собственост чрез личното участие на собствениците с труд и парични средства и кандидатстване за финансиращи програми на МРРБ.
·               Пазарът е силно привлекателенза гости от страната и чужбина.  Създадени са фотосесии и любителски филми с фокусиране върху ориенталското излъчване на пазара. С предвиденото обновяване тази остра атрактивност на занемарена хигиена и сгради с обрушени мазилки ще бъде значително туширана. В настоящия проект се отделя значителна територия за предлагане на традиционните стоки на пазара именно с цел да се опази характерната му атмосфера, но при задължителни изисквания за висока хигиена.
Проучен е досегашният световен опит в обновяване на пазарни структури. Опитът от подобни реконструкции показва търсене на начини за опазване на богатството от групи посетители. Световният опит по обновяване на градски пространства беше възприет от проектанския екип. Успоредно със специфичните пазарни зони бяха проучени и най-успешните примери за обновяване на стари улици и квартали в централни градски части на големите и средни градове на Европа, САЩ и България. Анализът обхвана времеви период от 1910 г. до 2012 г. чрез исторически справки от писмени и графични източници до преки сесии от наблюдения на сегашното функциониране на пазара.
В проекта се залагат някои идеи, непротиворечащи на общата концепция, но водещи до възможен баланс във въздействието на зоната върху по-голям кръг от ползватели.
Проектът отчита наличие на паметници на културата и следва решения на уличните пространства, които създават благоприятна среда за възприемането и ползването им. Опазването им е свързано с тяхната реставрация и реконструкция.
Район "Възраждане" и кметът г-жа Савина Савова извършват съвместно с обитателите една от най-трудните дейности по обновяване на прилежащите предимно жилищни сгради.
 
Подземна инфраструктура
Сложната мрежа от налична подземна инфраструктура поставя отделна група въпроси, които намират решение в безконфликтно отношение с новите идеи за обновление на Женски пазар. Инфраструктурата и в частност подземната бяха разгледани като системи с основополагащо въздействие върху сегашното и бъдещо функциониране на една централна столична зона. Създаването на модерна инфраструктура е със сигурност въпрос за нормализиране на градската среда. Следвайки това схващане за значимостта на подземната инфраструктура, проектът за обновление на зоната Женски пазар включва и нов тип подземно събиране на отпадъци.
 
Зониране и етапност
Спазват се всички регулационни линии на парцелите по зони.С цел опазване на много съществуващи дървета чрез отстъпване навътре в регулацията са подобрени трасетата на обслужващия транспорт.
 
Нови/стари търговски функции: Книги, антиквариат, ресторанти от различни видове; търговска галерия – фокусирана в комбинация с традиционни и нови групи стоки и услуги; запазване на сегашните характерни стоки – керамика, сечива, резервни домакински части, евтин ресторант; места без такса за "баби" с пресни зеленчуци; места за периодична фокусирана търговия (мед, употребявани вещи, празник на цветята и др.).
 
Нетърговски/рекреационни функции: Социален център, квартален клуб;художествени функции – интерактивната кула при входа откъм бул. "Т. Александров" и специфична ретро реклама при традиционния вход в пазара откъм ул. "Екзарх. Йосиф"; малки стени за графити;места за произведения на световно признати творци; места за сменящи се произведения на изкуството; кула-асансьор за наблюдение – на две места при зона на ресторантите и при търговската галерия;информационен център за туристи; развлечения – зелен амфитеатр при бул. "Т. Александров" и амфитеатър при покрива на заведенията (летни прожекции, детски празници, дансинг), чешми, водни огледала, тревни площи, места за сядане и др.; зелена покривна тераса/интензивен зелен покрив; нови дървета в зоната на входа откъм бул. "Т. Александров" и в градината при ул."Св. св. Кирил и Методий".
 
Съхраняване на обичайни/традиционни функции. Тук влизат жилищните и обслужващи дейности – образование, търговия и услуги. Пространствената среда, която ще бъде обновена, задължително ще подобри протичането им и улесни гражданите – живеещи и приходящи. Традицията на търговско-занаятчийските дейности ще бъде подкрепена още при ул. "Екзарх Йосиф" до зоната на Четирите големи дървета.
 
Рационализиране. Специално внимание е отделено за усъвършенстване на протичане на функциите за всички групи хора (включително подрастващи, хора в неравностойно положение и др.) с прилагане на икономични технологии на изграждане, енергийно осигуряване и ефективно ползване. Предлага се нова рационална, естетически съответстваща на новия дизайн и щадяща здравето на хората система за съхранение и събиране на отпадъци.
 
Обогатяване
Предвиждат се нови функции, допълващи палитрата на общественото обслужване – хранене, отдих, развлечения, зрелища, улеснения за образование и социални контакти и др. Към тях предвиждаме допълнителни, главно съпътстващи функции. Тук влизат местата за отдих сред зеленина, използване на покривни пространства като място за открити амфитеатри, озеленяване. Трамваят е много важен като  традиционен достъп до зоната. За втори етап се предвижда знакова декоративна и интерактивна кула(място за пластична художествена творба и едновременно градски интерфейс). Кулата ще отразява в колорит и светлина мнението на гражданите за важни  въпроси на столицата и страната чрез специален софтуер.

Озеленяването
е съществена част от пешеходното пространство. Освен обновяването на градината при ул. "Св. св. Кирил и Методий" са създадени нови тревни площи, храстовидна и висока дървесна растителност. Зеленият амфитеатър при влизането от бул. "Тодор Алексaндров", покривното озеленяване на сгради 1 и 2, както и затревяване около дърветата по цялото протежение на зоната са важен композиционен и екологосъобразен подход на решението.

Настилките
създават обща, без бордюри, пешеходна зона с маркирани трасета за задължителното обслужване на прилежащите сгради и за достъп на специализирана техника при извънредни ситуации. Оттичането на повърхностните води става в двустранно разположени линейни канали с решетки.

Проектът за реновиране на зоната Женски пазар следва линия на внимателна намеса и усъвършенстване на средата. Изводите сочат, че не материалната и естетическа стойност на съществуващите търговски обекти е ценност за гражданите. Ценност е самата мултикултурна група от хора, които обитават, работят и посещават зоната. Опазването на такава ценност се реализира и с институционална подкрепа чрез осигуряване на зони и структури за свободно доразвиване на функциите.

Stroitelstvo.info