Брюксел отчита като "ограничен и крехък" напредъка на България в борбата с престъпността и корупцията и в реформите на съдебната система. Резултатите срещу престъпността и корупцията са недостатъчни, проектът "БОРКОР" е неуспех, а новият Висш съдебен съвет не е независим орган с достатъчно потенциал да осъществи нужните реформи, съобщава БНР.

По информация на "Дневник" в текста ще бъде разгледано и назначението на Делян Пеевски за шеф на ДАНС, което провокира най-продължителните протести в страната. Комисията отчита назначениетокато тежко наследство, което властите трябва да положат сериозни усилия, за да преодолеят. По информация на EurActiv, без да споменава конкретни имена, докладът поставя акцент върху скандала и в него дори ще бъде включен текст, че българските власти са загубили доверието на европейските си партньори с назначението на Пеевски.

Параграфът, който засяга депутатът от ДПС, отбелязва, че работата на ДАНС е била затруднена с посочването на нов директор. Еврокомисията припомня, че препоръките ѝ ясно са били свързани с това назначенията за толкова отговорни постове да бъдат открити и да позволяват истинска конкуренция, пише сайтът.  "Назначеният се отказа и парламентът отмени решението си след тази и други реакции. Като цяло тези събития оставиха тежко наследство по отношение на доверието сред обществото и сред българските партньори, за което властите трябва да положат сериозни усилия, за да преодолеят ситуацията", са написали още наблюдателите.

Познатите неща
Брюксел критикува и комисията за конфликт на интереси и последните непрозрачни номинации за конституционни съдии, съобщи БНР. Според mediapool.bg има и критики и към процедурата по приемането на новия Наказателен кодекс.

Като положителни стъпки са отчетени отслабването на натиска на изпълнителната власт над съдебната, управленските действия на главния прокурор, спирането на спорните дарения за МВР, както и някои първи стъпки на ВСС за намаляване на натовареността на магистратите, твърди БНР.
Скандалите с подслушванията и костинбродските бюлетини са бегло споменати само в бележка под линия в политическия доклад и в кратък текст в съпровождащите го технически описания. Това обаче не е странно, защото такава е била и досегашната практика.

"Политическата несигурност в България не помага за изграждане на консенсус, смяната на три правителства и събитията в страната за изминалите 18 месеца показват силната обществена воля за реформи", е оценката на еврокомисията. ЕК отново отправя 16 препоръки към България, повечето от тях са същите като през юли 2012 г,

Мониторингът продължава
Докладът по механизма за сътрудничество и проверка на Европейската комисия, който ще бъде представен официално днес, няма да бъде последният за България. Брюксел запазва наблюдението, без да се ангажира със срок докога, но посочва, че следващият доклад за страната ни, както и за Румъния, ще е след година, съобщава БНР, позовавайки се на черновата на документа.

Знак за това вече беше даден от външния министър Кристиан Вигенин, който заяви, че предстоят разговори с ЕК за това колко е ефективен мониторингът и дали вече не носи повече вреди, отколкото да помага. Правителството вероятно ще настоява и за това подобен доклад да има за всички държави членки, а не само за България и Румъния, защото "не всички страни са дотам перфектни, че да оценяват единствено нас и по този начин насочват вниманието не към себе си, а към някой друг".

Докладът, който ще бъде публикуван в сряда и който от седем години следи реформите в съдебната система и борбата срещу организираната престъпност и корупцията, този път ще съдържа обзор на последните 18 месеца. Последният бе публикуван на 18 юли 2012 г. Черновата е получена в понеделник в София, като този път страната разполага само с един ден, за да даде своите бележки за разлика от предходни доклади, когато имаше седмица.

Capital.bg