Това че в АЕЦ "Козлодуй" се подготвя проект за нов реактор, който да бъде доставен от Westinghouse, не е тайна. Още от избора на американската фирма (в която Toshiba всъщност притежава 87%) през 2012 г. да направи анализ дали в "Козлодуй" може да се строи нова мощност процесът тече планомерно, въпреки че няма официално решение за избора на Westinghouse като бъдещ доставчик на оборудването. След като компанията направи проучване на площадката и технико-икономическия анализ за 7-и блок на АЕЦ "Козлодуй", специалисти на централата започнаха да посещават обектите на компанията в Китай, а после и в САЩ. Междувременно други експерти се обучаваха в тънкостите на проектното финансиране, финансовите анализи... Беше въпрос на време сделката да излезе под прожекторите. Всъщност докладът на Westinghouse беше готов още през март и ако ГЕРБ не бяха паднали от власт, процесът по новата мощност със сигурност щеше да бъде задвижен от миналото правителство. 

И все пак едва ли някой е очаквал това да стане толкова бързо – министърът на икономиката Драгомир Стойнев ще внесе в Министерския съвет вероятно до три седмици предложение за изграждане на новата ядрена мощност и даване на мандат за преговори на Българския енергиен холдинг. За да може решението формално да бъде взето, към него трябва да бъдат изготвени няколко документа, от които най-трудоемкият е оценката по въздействието на околната среда. Публичните обсъждания по него приключиха и само от министерството на екологията зависи точната дата на внасянето на доклада на Стойнев в Министерския съвет.

Преди това обаче беше логично да се направи публичен анализ дали България все пак има нужда от такава мощност, която ще струва поне 6 млрд. евро. И може би да се спази Законът за енергетиката, който изисква министърът да "определя необходимите нови мощности за производство на електрическа енергия и обнародва описа на необходимите нови мощности в Държавен вестник" (това, че не е било правено досега, не е оправдание за избягването на нормата). Все още е много пресен примерът с вътрешните прогнози на НЕК от 2005 г., които предвиждаха дефицит на електроенергия в България през 2010-2011 г. - точно годините на рекорден износ.

Седмицата на откритията

Миналата седмица министърът на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев при посещението си в централата на Westinghouse откри, че "това е възможно най-модерната технология от гледна точка на сигурността на населението". Мнението му беше подкрепено и от шефа на АЕЦ "Козлодуй" Иван Генов. След това Стойнев разкри, че било практика да се работи без търг при избор на изпълнители на ядрени централи. На трето място, министърът обясни, че централата се строи за предстоящия дефицит на електроенергия. "Ако сега не инвестираме и не предприемем мерки, какво ще остане за следващите поколения в България", каза Стойнев пред TВ7 и допълни, че след 2035 г. България ще остане без ядрени мощности. Последната новост беше, че ако всичко върви добре, новият блок може да започне да се строи през 2016 г.

По първата точка говорител на Areva сдържано коментира за "Капитал", че техният реактор EPR e единственият от третото поколение, който е минал европейските стрес тестове за безопасност след инцидента във Фукушима през 2011 г. За AP-1000 на Westinghouse наистина се твърди, че е модерен проект, но тепърва му предстои да бъде лицензиран в европейска страна.

Второто твърдение на Стойнев също е спорно. Наистина нито във Франция, нито във Финландия (другата страна, която строи ядрени реактори в Европа) е имало търг за изграждане на нови АЕЦ. Първата обаче е голям производител на ядрени технологии и има спорната политика да не допуска друг до пазара си. Когато през 2005 г. Финландия започва новата АЕЦ "Олкилоуто", просто е нямало избор - или най-модерният френски, или руски реактор. По-късно Чехия провежда търг за строежа на новите блокове на АЕЦ "Темелин", където се състезават всички големи ядрени сили в момента. Великобритания пък реши да даде свобода за иницииране на строеж на нови мощности, като първоначално три консорциума бяха решили да участват. В крайна сметка RWE и ЕoN се отказаха (а Hitachi закупи предпроектната компания), а френската EDF с помощта на две китайски корпорации вече започва изграждането на два реактора в Хинкли пойнт. От Areva казаха, че биха участвали във всеки търг в България за нови мощности както със съществуващия си реактор EPR, и с по-малкия си ATMEA1 (който е по-ранен етап на развитие от AP-1000).

А аргументът, че сега трябва да се сключва сделка за нова АЕЦ, която да покрие очаквания енергиен дефицит след 2035 г., е напълно безсмислено да се опровергава. Дори бившият министър на икономиката Трайчо Трайков, който подписа меморандум за сътрудничество с Westinghouse през 2011 г., коментира пред БГНЕС, че очаква да види анализа на правителството за необходимостта от новата АЕЦ и че "до извеждането от експлоатация на АЕЦ "Козлодуй" голяма мощност за сигурността на системата не е необходима". А колкото до вероятността още през 2016 г. да започне изграждането на новия блок, това се опровергава от самата компания АЕЦ "Козлодуй" - "Нови мощности", откъдето ориентировъчно дават дата за старта едва през 2019 г.

И последно. Според правителството мандатът за преговори с Westinghouse не означавало непременно, че ще се сключи сделка. Като оставим настрана съмнителността на това твърдение (за проект, по които вече две години се договарят детайлите), какво би се получило, ако кабинетът все пак откаже? Тогава наистина страната ще се лиши от ядрена енергетика, защото няма да има компания по света, която да иска да погледне вече България.

Избързва ли някой?

Преди още да са зараснали раните от опита с АЕЦ "Белене", всяко решение за изграждане на нова мощност, камо ли ядрена, неизбежно може да се очаква бурен обществен интерес. Освен ентусиазма на министър Стойнев обаче нямаше абсолютни никаква подготовка на общественото мнение – защо е нужна тази централа, наистина ли е по-добра и изгодна от АЕЦ "Белене", кой и как ще плаща за нея. Дори и хората, които стоят за това решение – Сергей Станишев (едва ли някой се съмнява, че Пламен Орешарски е имал някакво участие) и Драгомир Стойнев да са прави, те изглеждат като политици, които търсят сделка на всяка цена. Дори първоначално беше предвидено решението на Министерския съвет да бъде взето по класическия метод за избягване на обществен натиск – в седмицата преди Коледа.

Решението за привличане и започване на преговори с Westinghouse е политическо - колкото на предишното, толкова и на настоящото правителство. Сега може да се каже, че протестите в България са го ускорили. Въпросът е какво точно цели то. Дали да разпредели интересите в нещо като геостратегически енергиен Женски пазар – на Русия "Южен поток", на САЩ 7-и блок на АЕЦ "Козлодуй. Или зад този избор има друга логика.

На пръв поглед липсата на бурна реакция от страна на "Атомстройекспорт" (АСЕ) на вкарването на американския й конкурент в ядрената енергетика на България потвърждава тезата за търсене на баланс. В същото време "Атака", която от доста време действа в синхрон с желанията на Москва (Волен Сидеров дори ходи да чества 60-ата годишнина на Владимир Путин миналата година), внесе в края на миналата седмица искане за възобновяване на строежа на АЕЦ "Белене" (заедно с повторното пускане на вече нарязания "Кремиковци" и естествено национализация на ЕРП-тата).

Но ако приемем думите на Стойнев пред "Труд" за чиста монета, че "няма никаква договорка, казвам ви го най-откровено и честно", има друга възможност за липсата на реакция на АСЕ. Руската компания просто се готви да използва всички аргументи, с които сега се промотира проектът за 7-и блок на АЕЦ "Козлодуй", в своя полза в предстоящия арбитраж за АЕЦ "Белене" и това да увеличи бъдещите претенции към България.

Политическият момент в избора на Westinghouse е колкото гео, толкова и вътрешностратегически. Въпреки директните подозрения към Станишев, най-малкото заради немаловажния биографичен факт - той е роден в Херсон, сегашна Украйна, политиката му към Русия е доста противоречива. Докато той беше премиер, България влоши отношенията си Русия заради доставки на оръжие за Грузия, а под натиск на Вашингтон София твърдо поиска 50% от "Южен поток". Така в началото на 2009 г. на него бе отказана среща с Дмитрий Медведев (сега премиер, тогава президент на Русия). През 2008 г. Станишев чака Путин три часа в Сочи. Малко преди това един от неговите министри беше казал, че предпочита всяка седмица да го хокат във Вашингтон вместо веднъж годишно да ходи в Москва. Като цяло "големият шлем" от енергийни проекти ("Белене", "Южен поток" и "Бургас - Александруполис") се курираше от президента Георги Първанов, а на Станишев беше оставена ролята на суфльор. В началото на 2007 г. в правителството на тройната коалиция се разрази грозен скандал, вследствие на което министърът на икономиката и енергетиката Румен Овчаров беше принуден да напусне. Причината бяха скандали около "Топлофикация - София" и "Булгартабак". Но едно от предположенията е, че всъщност Станишев си е връщал за водените зад гърба му преговори с "Газпром", след които се оказа, че премиерът не знае подробности от дългосрочните договори за закупуване на газ.

Първите срещи на Westinghouse със Сергей Станишев са през 2007 г. Тогава американската компания се опитва да се върне в проекта за АЕЦ "Белене", след като през 2005 г. не успя да се класира като партньор на чешката Skoda JS (която към този момент вече беше собственост на руската OMZ). Усилията обаче са напразни и през ноември министърът на икономиката Петър Димитров подписва Допълнение 5 към Споразумението за строителство на АЕЦ "Белене" между НЕК и "Атомстройекспорт", с което се поръчва оборудването с дълъг срок на експлоатация и България на практика се обвърза окончателно с руската компания.

От няколко месеца също така е видно, че всички свързани с проекта за АЕЦ "Белене" понасят значителни удари начело с Богомил Манчев, собственик на консултанта на неуспялата централа - "Риск инженеринг". Манчев дори беше обвинен в подбудителство за извършване на длъжностно присвояване от двама бивши шефове на НЕК - Крум Анастасов и Иво Лефтеров. Това, което може да се каже за групата около "Риск инженеринг", е, че са по-близки на Първанов, отколкото на Станишев.

Сделка или не?

Привържениците на проекта на Westinghouse твърдят, че бързането има две основания. Първото е, че така се избягва намесата на Москва, която може да предотврати сделката. В обхваната от конспирации България (ГЕРБ все още искрено вярват, че дългата ръка на Кремъл ги е свалила от власт) това е правдоподобна опция. Освен това Westinghouse са виждали как стават търговете в България. През 2005 г. "Атомстройекспорт" победи Skoda в доста съмнителни преговори, в които от двете страни беше поискано да "подобрят офертите си" и, както се оказа, договорената ниска цена за АЕЦ "Белене" е била, меко казано, ориентировъчна. Но може и да е само оправдание за прокарване на сделката (както това ставаше с други американски проекти през 2000-2001 г.). Втората причина била, че всички търгове за ядрени мощности са се проваляли. Но обратното също е валидно - централите в Европа, които минаха без търгове, стигнаха до огромни забавяния в строежа и надхвърлиха многократно бюджетите си (и двете с дoставчик Areva). 

Друго предимство на бързото сключване на сделка с американската компания би била по-ниската цена за доставката и пускането в експлоатация на реактора, тъй като България би била първата страна в Европа, която ще го одобри. Досега AP-1000 се строи само в САЩ и Китай, а Чехия, в която Westinghouse се надяваше да пробие на европейския пазар, замрази засега търга си за строеж на АЕЦ "Темелин" за неопределено време. Сега на практика американската компания идва в България с готов пакет - технически и финансов. Както обаче стана ясно от думите на самия Стойнев, проектът никак няма да е евтин - ориентировъчно 5.8 млрд. евро за един реактор, без да е ясно какво точно се включва в цената.

Според запознати със сделката (детайлите от която вече няколко месеца се обсъждат в по-тесни среди) Westinghouse предлага централата да се изплаща без дългосрочен договор за изкупуване на енергията (както при ТЕЦ "AES Гълъбово" и ТЕЦ "Контур глобал Марица-изток 3"). Инвестицията ще се покрива по сложна схема, която вече беше приложена във Великобритания. При нея инвеститорите и регулаторът достигат до договореност с каква цена на продаваната електроенергия може да се избият вложенията и ако тя е по-ниска от пазарната, държавата покрива разликата. Ако пазарната цена е по-висока,  инвеститорът ще реализира по-добра от заложената в проекта възвращаемост. Във Великобритания държавата се нагърби да гарантира на EDF минимална цена от 92.50 паунда за мегаватчас (216.88 лв.), което в момента е два пъти над стойността на електроенергията на пазара на едро. Според анализ на Liberum Capital цената на електроенергията от централата, индексирана с инфлацията, ще стигне 121 паунда, която означава, че цените трябва да скочат със 130% за този период, за да не плаща правителството надбавка на инвеститора.

В българския случай тежестта на новата мощност може да се намали, ако тя се инкорпорира в съществуващата АЕЦ "Козлодуй", която обаче ще означава поскъпване на ядрената електроенергия. Подобна сделка се предлагаше и за нови 9-и и 10-и блок на ТЕЦ "Марица-изток 2", при която обаче се предполага държавното дружество да апортира два от работещите блокове, за да може цената на електроенергията на новата топлоелектрическа централа да бъде по-поносима, а инвестицията - като цяло по-евтина.

Първоначалните инвестиции, както стана ясно и от думите на Драгомир Стойнев, ще бъдат поети от американската експортна банка (US Eximbank, които отказаха коментар за "Капитал"), но голяма част от тях ще трябва се покрият от БЕХ. Енергийният холдинг обаче все повече затъва от поемането на дългосрочните задължения на дъщерните си дружества и взимането на заеми, с които да се покриват краткосрочните дългове между тях. Това ще направи неговото участие проблематично. И тогава може да се наложи в АЕЦ "Козлодуй" да влезе и частен инвеститор. 

В крайна сметка може да се окаже, че наистина има нужда от нова мощност (даже преди 2035 г.), и наистина доставяната от Westinghouse технология може да е най-добрата. Но това тепърва трябва да се докаже, вместо директно да започват преговори за мощност, която не е необходима на България в близките 10 години. В същото време последното, от което компания от ранга на Westinghouse може да се притеснява, е конкуренцията (макар че специално в България тя има негативен опит). Въпросът е да се създадат ясни правила за честно състезание, вместо да се използва всяка възможност те да се заобикалят. Това не е и от полза за Westinghouse, които тази седмица пуснаха специално съобщение за пресата, че компанията "се ангажира единствено с процеси и процедури, които са в пълно съответствие с европейското и българското законодателство". Както коментира лидерът на "Движение България на гражданите" Меглена Кунева: "С такова поведение това правителство, а и предишното... е направило мечешка услуга на Westinghouse."

capital.bg