Разговорът с изпълнителния директор на държавното ВМЗ Иван Стоенчев върви трудно. За ръководството и за принципала - икономическия министър, колкото по-малко се говори за завода, толкова по-добре. Причината е, че неизбежно се стига до въпросите за натрупаните 150 млн. лв. дългове, за традиционното неплащане на заплати и постоянното изливане на държавни помощи в сопотския завод. Колкото повече напредва разговорът обаче, толкова повече се засилва убеждението, че някогашната гордост на военната ни промишленост е в ситуация, от която изход няма. От една страна, заводът е притиснат от хронична липса на поръчки, старо оборудване и безпаричие, а от друга, свиването на персонала е неизгодно за политиците с обяснението, че предприятието със своите малко над 2000 служители е основният работодател в града (в него работят една пета от общия брой жители на община Сопот).

Секретно зле

Това, което се случва във ВМЗ, е вероятно най-строго пазената тайна. Формално това е така заради военното производство. Балансът и отчетът на предприятието са засекретени още преди 1989 г. и въпреки че по сегашните закони всички държавни компании са длъжни да публикуват финансовите си данни на всяко тримесечие и другите военни заводи го правят, изискването не важи за ВМЗ. В самия договор за управление на изпълнителния директор е записано, че не може да огласява без разрешение от принципала данни за числеността и заплатите на работниците, за клиентите и доставчиците на предприятието, решения на съвета на директорите, ако не са публично оповестени, и данни за конкретни разплащания и салдо по сметки. Принципалът пък не дава такова разрешение и препраща към изпълнителния директор, когато му бъдат поискани данни. По думите на Стоенчев преди време дори от ДАНС са казали, че неправилно се използва засекретяването на баланса и отчета. "Може би следващата година ще бъдат разсекретени", каза той.

Това обаче е малко вероятно, тъй като истинската причина данните да не са публични, е друга. "Когато някой наш кредитор види какви са резултатите или някой започне да говори за ВМЗ, хората винаги се притесняват, нахвърлят се върху нас и викат "дайте парите" и започва една ситуация", каза Стоенчев. Затова и по думите му "най-добре е около ВМЗ да не се шуми".
Тихо изглежда и в самия завод, въпреки че според Драгомир Стойнев там в момента се работи на три смени. По алеите минават двама-трима работници, запътени нанякъде. В самите цехове външен човек не влиза, не сме допуснати и като журналисти. "Не е за гледане, не искам да снимате падналата мазилка, защото нямаме пари за ремонт", обяснява Стоенчев. Освен частично реновираната административна сграда и изметените пътеки единственото друго нещо, което случаен посетител може да зърне отвъд оградата, е олющената стена на една от производствените сгради. За нови машини и модернизация не може и дума да става заради тежкото финансово здраве.

Субсидии без край

Нареченият план за стабилизация на ВМЗ, който правителството на БСП и ДПС одобри по-рано тази година, всъщност се оказа финансова инжекция. Тъй като държавата няма право да налива пари в закъсали предприятия (а и въобще в дружества) без разрешение от Европейската комисия, за целта бяха използвани средства на Държавната консолидационна компания, към която се вливат пари от приватизация. В началото на юли тя осигури 27.5 млн. лв. за военния завод, като участва в увеличение на капитала му и придоби 12.68% от акциите. Как точно новият капитал е бил разпределен остана тайна дълго време и едва преди няколко седмици Стойнев каза, че с 20 млн. лв. са покрити публичните задължения на ВМЗ към НАП, 4.5 млн. лв. са използвани за заплати, близо 3 млн. лв. са отишли за осигуряване на производствената дейност и 150 хил. лв. - за други задължения. Преди това държавата, най-вероятно през "Кинтекс", наля още милиони в завода.

Според изпълнителния директор на ВМЗ основният ефект от инжекцията е, че заводът е успял да "превърти" цикъла, т.е. да си финансира изпълнението на висящите поръчки и да си осигури нови. "Навсякъде се работи по този начин. Проблем става, когато намалеят договорите, които трябва да изпълняваш", каза той. Това превъртане на цикъла обаче звучи като доста несигурно и временно решение - до следващия път, когато няма да има достатъчно нови поръчки и предприятието отново няма да може да си покрива задълженията. А бизнесът е цикличен, като по думите на Стоенчев силни са зимните месеци.

Спасителни поръчки

Държавната "Кинтекс" е един от основните доставчици на работа за ВМЗ, тъй като, както каза Стоенчев, "те са на пазара и когато вземат поръчка, получаваме и ние". Договорите са основно от чужбина, първо, защото Министерството на отбраната не купува и, второ, защото дори да има обявена обществена поръчка, ВМЗ няма шансове за участие заради публичните си задължения.
Какви и колко договори въобще получава сопотският завод няма как да се знае, тъй като информацията е секретна. Според Стоенчев ВМЗ е осигурен с поръчки до Нова година, а в момента се работи за нови договори, с които, ако компанията ги получи, "няма да имаме тези проблеми, които имахме тази година". Но ако не ги получи?

Един договор не стига

Заводът ще има нужда от доста поръчки за десетки милиони долари, за да си изплати дълговете, които по неофициални данни са около 150 млн. лв. при годишен бизнес за около 60 млн. лв. Според Стоенчев ВМЗ си изплаща текущите задължения към Първа инвестиционна банка, която в началото на годината поиска несъстоятелност на предприятието. Тогава ВМЗ изплати просрочените 980 хил. лв. и процедурата беше прекратена. На практика КТБ и ПИБ са единствените финансови институции, от които заводът може да получи някакво финансиране, тъй като банките масово не работят с предприятия от военната промишленост, обясни Стоенчев. Финансирането пък става основно с акредитиви от възложителите, тъй като сметките на ВМЗ са блокирани от НАП, която е най-големият му кредитор. По думите на Стоенчев "това ни пречи, но и ни пази". Причината е, че никой от по-малките кредитори на практика няма интерес да търси фалит на завода, тъй като при евентуална разпродажба най-голямата част от приходите ще отидат в НАП, а за тях ще останат трохите. Така ВМЗ успява да се договори с по-малките си кредитори и да ги убеди да си оттеглят исковете.

Социалните мисли

Едва ли има правителство, още по-малко на БСП, което да заложи политическото си спокойствие заради болезнени, но единствено възможни промени като рязко намаляване на персонала. Макар че заплатите в завода не са големи - средно около 500-550 лв., те се плащат на огромен за пазарното мислене персонал. По данни на НОИ към ноември в завода работят 2141 души и това е бройката след направените в началото на годината съкращения. Това означава, че всеки месец над 1 млн. лв. отиват само за заплати. Особено показателно е сравнението с оттеглилия се кандидат-купувач на ВМЗ "Емко", в което три пъти и половина по-малко хора произвеждат повече аналогична продукция от тази на държавното предприятие.

Вярно е, че и самият завод е заченат погрешно и без идея той да е печелившо предприятие. "Производството навремето е било направено масово, за да има работа за хората", каза Стоенчев. Това усещане за сигурна работа, пък била тя и ниско платена и нередовно заплащана, е останало в гените и на сегашното поколение работници, чиято средна възраст, както казва директорът, е "над средната". В Сопот се разказва анекдотът, че ако някой сложи шапка на входа на ВМЗ да събира по 2 лв. вход, хората ще си плащат, за да продължат да ходят на работа. За тях светът извън Завода с главно З е непознат и враждебен и никой политик не се мъчи да ги убеди в грешността на това твърдение.

capital.bg