Иран може да се окаже източник на газ за България. Тази идея, чиито очертания се прокраднаха веднага след успешната сделка за облекчаването на санкциите срещу ислямската република, бе потвърдена от зам.-външният министър на Иран Маджид Тахт Раванчи.

"Започнахме първоначалните разговори за сътрудничество (с България – бел.ред.), включително по отношение на природния газ", заяви Раванчи, който пристигна на официално посещение в София от Женева, където участва в преговорите за ядрената програма на страната. След срещата си с министъра на външните работи Кристиан Вигенин, Раванчи даде изявление за журналистите, на което припомни, че идеята за газ от Иран е стара и "сега, с отпадането на санкциите, България може да сътрудничи".

Истината е, че това ще е много дългосрочен проект, дори да се окаже възможен. Иран наистина разполага с вторите по големина залежи на конвенционален природен газ в света, след тези на Русия и едно евентуално пълно падане на санкциите може да отвори пътя на този газ към Европа и съответно, България. Но иранската газова инфраструктура страда от толкова голям недостиг на инвестиции, че самата ислямска република се принуждава да внася част от газа, който потребява.

Наскоро Техеран обяви, че са му нужни 100 млрд. долара, за да обнови системите си за добив на петрол и газ. Разбира се, инвестициите в този сектор няма да полетят веднага след подобно временно споразумение, но евентуално по-дългосрочно такова след половин година може да окаже доста положително влияние върху инвестиционния климат в Иран.

"Дали посредством Набуко или друг проект, е напълно логично Иран по един или друг начин да се превърне в доставчик на газ за Европа" казва за "Капитал" доктор Валери Марсел от анализаторския център Chatham House. "В същото време обаче това няма как да се случи бързо, защото до сега макар иранците винаги да са имали много амбициозни планове по отношение на износа на газ, резултатите им като цяло са били скромни и проста не разполагат с нужната инфраструктура."

Според нея причините за това са свързани с факта, че заради високата си цена, проектите за пренос на природен газ са силно обвързани с регионалната политическа стабилност и добрите отношения със съседите, а това не е нещо, с което Техеран би могъл да се похвали през последните 30-тина години.
"В крайна сметка наскоро държавната иранска газова компания обяви банкрут. На практика става дума за сектор, който се нуждае от огромно количество инвестиции, а те от своя страна биха могли да дойдат едва след като бъдещите параметри както на отношенията между Иран и Запада, а и обстановката в Близкия изток се изяснят." добавя Валери.

Засега най-доволна е Турция, която ще може да удвои доставките на газ от съседната държава. Това може да се превърне в голяма възможност и за България, но след време.

Capital.bg