Европейската комисия няма да възстановява разходи по Оперативна програма "Околна среда" за максимален срок от шест месеца. Това стана ясно в петък вечерта от изказване на Ширин Уилър, говорител на еврокомисаря Йоханес Хан. Официално писмото ще пристигне в София вероятно в средата на другата седмица, съобщиха за "Капитал" източници от Брюксел. Причината за спрените средства са открити слабости в системата за обществените поръчки, прилагана от общините, както и при контрола от страна на централната власт.

Финансови корекции за общините

В съобщението на ЕК от петък се "подчертава общо добрият стандарт на прилагане и одитна работа в България през текущия програмен период", но са необходими подобрения в управлението на програмата за околна среда. ЕК "предписва" корекции на системата за възлагане на обществени поръчки, на контрола върху процедурите, както и финансови корекции т.е. орязване на парите за общини с некачествени проекти. Това означава, че може да има проекти, които да изгубят европейско финансиране. То обаче не се връща в бюджета на ЕС, а остава на разположение на страната и тя може да го използва за други проекти, където няма нарушения.

Заради нарушения при възлагането на обществени поръчки в периода до началото на 2010 г. Европейската комисия вече поиска финансови корекции за водните проекти на три общини – Перник, Хисаря и Белослав. Те са възлагани през 2008 г. т.е. по времето на тройната коалиция. Сегашното прекъсване е заради одит на поръчките на общините от 2010-2011 г., в които също са били открити проблеми. Работа на управляващите органи сега е да докажат, че тези слабости могат да бъдат поправени и няма да засегнат програмата. Страната ни има половин година за тази цел, като в противен случай програмата ще бъде замразена, което е по-тежкият вариант.

Ненужно замеряне с обвинения

Вицепремиерът Зинаида Златанова от началото на миналата седмица подготвяше почвата за явно очаквания негативен развой на събитията, прехвърляйки вината на предишните управляващи. Проблемите с програмата за околна среда обаче са още от преди управлението на ГЕРБ, а миналото правителство разви де факто контролните органи от нулата, като в момента те налагат стотици корекции по различни програми, за да не се губят пари по програмите. Във временното спиране на плащанията всъщност няма нищо необичайно и само за тази година ЕК е направила 140 такива спирания или предупреждения в страните от ЕС. България беше заедно с Швеция единствената държава в съюза, която нямаше прекъсвания на програми в последните 3 години. "В повечето страни това е административен, не политически проблем. Общините в България винаги са имали проблеми, независимо дали заради местни протекции на играчи, твърде много рискове в поръчките и понякога просто некадърност", коментира още пред "Капитал" източник от ЕК.

Прекъсването означава, че ЕК временно няма да осребрява фактури за извършени разходи по европроекти. Това значи, че основният удар би отишъл не върху крайните бенефициенти, а върху бюджета, тъй като Министерство на финансите би трябвало да продължи да плаща по програмата, освен ако правителството не реши да спре всички плащания. От министерството не можаха да реагират преди понеделник по темата и да отговорят ще се справи ли бюджета с проектите по ОПОС, някои от които за десетки милиони левове. Според данните на Информационната система за управление и наблюдение на европейските фондове (ИСУН) България е договорила проекти по ОПОС за 5.4 млрд. лева (бюджетът на програмата е 3.521 млрд. лева, но има наддоговаряне). Плащанията са в размер на 1.327 млрд. лева.

Много малка част от тях обаче де факто ще бъдат дължими в следващата половин година, тъй като много проекти тепърва започват да бъдат изпълнявани. На теория, напълно възможно е контролните органи да се справят с необходимите мерки много по-бързо, ЕК да възстанови плащанията и бенефициентите и бюджета да не усетят особено натоварване. Това обаче иска добра координация и бързи действия.

Capital.bg