Износът на електроенергия през септември е спаднал рязко спрямо август, когато експортът отбеляза пикови за годината стойности. Износът е по-нисък и от същия месец през предходните години. Така в традиционно силното трето тримесечие, когато търсенето в Гърция и Турция дърпа износа до най-високи нива, тази година се наблюдава сериозно намаление, показват данни на Националния статистически институт (НСИ).

През септември са изнесени 378 хил. мегаватчаса електроенергия спрямо 1 млн. мегаватчаса през предходния месец. Спадът е много голям и спрямо продаденото в чужбина количество електроенергия през септември в предишните три години, когато износът варира между 860 и 940 хил. мегаватчаса. От 1 август отпаднаха добавките (с които се финансират енергията от възобновяеми източници, когенерации и по дългосрочните договори на НЕК, AES и "КонтурГлобал") в преноса на енергия при износ и това временно отпуши замрелия износ.

Ремонти по границите

Причините за необичайно ниските резултати през септември са няколко. На първо място са ограниченията за износ заради ремонти. Търговци на енергия обясниха пред "Капитал Daily", че резкият спад се дължи на ограничените капацитети за пренос, свързани с плановите ремонтите на енергийната инфраструктура по границите със Сърбия, Македония, Гърция и Румъния, които временно прекъснаха физическата възможност за експорт.

"Това е най-съществената причина за силно ограничените износни капацитети", потвърди за "Капитал Daily" председателят на Асоциацията на търговците на електроенергия в България Мартин Георгиев. По думите му към Сърбия преносът на енергия е бил изцяло спрян за седмица. Справка в сайта на Електроенергийния системен оператор (ЕСО) показва, че по план през септември и октомври се правят ремонти на 400-киловолтовите електропроводи към Ниш, Солун, Рахман, Ступина, Щип, Исакча и Хамитабат (Турция).

Най-голям е интересът на търговците към износа за турската енергийна система. Това се вижда от клиринговата цена на мегаватчас, за която наддават участниците в търговете на ЕСО за преносен капацитет. За правото да изнесат 1 мегаватчас към Турция през ноември е постигната цена от 10.53 евро. За сравнение, за износа на ток от България през трасето с Македония клиринговата цена е 4.10 евро на мегаватчас.

Регионални промени

Високите цени и недостатъчните количества ток за свободния пазар, които електроцентралите предлагат, са основа пречка пред износа, коментира друг търговец. Така офертите на българските износители за клиентите им зад граница не са конкурентни. Българският ток захранва най-много клиенти в Турция, Гърция, Сърбия, които обаче имат и други алтернативи.

Бавното излизане на Гърция от кризата и растящото енергийно потребление в Турция са също променили динамиката в износа. "Преди основна дестинация беше Гърция, за където се резервираха между 500 и 1000 мегавата, а сега са около 100", коментира един от търговците, пожелал анонимност. По думите му промените в регионалния пазар правят сравненията на износа през предходните години твърде условни.

В друг неизбежен фактор за българските компании се превръща унгарската енергийна борса, в която ликвидността е голяма и участието на регионални производители от Централна Европа прави цените на енергията по-конкуренти. Реално транзитът на енергия оттам например към Гърция и Турция не облагодетелства с нищо българската енергийна система, защото за пренесената енергия не се начисляват транзитни такси. Те се плащат само за енергия, генерирана от български централи. Много често българската мрежа се използва само за транзит към Турция, Гърция, Македония, Сърбия и Румъния. По изчисления на търговци, за да бъдат конкурентни и да продават навън, те трябва да купуват енергията от българските производители за не повече 70 лв. за мегаватчас. В момента АЕЦ "Козлодуй" продава по едногодишните си договори мегаватчаса за 67 лв., но към тази цена трябва да се прибавят и разходите на търговци за балансиране. Според данните на НСИ през август, когато е отбелязан годишният пик в експорта, изнесената енергия е продавана за средно 83 лв./мегаватчас, а през септември цената е скочила до 96.5 лв. (тук са включени цената за пренос и капацитет). 

В момента почасовата натовареност за износ е около 1400-1500 мегавата, а 100 мегавата само се транзитират. За сравнение, преди отпадането на добавките се изнасяха само 200 мегавата български ток и се транзитираха около 500 мегавата от чужди производители. От регистрираните в България търговци в момента на пазара по-активно работят десетина фирми, сред които са "Акспо България", Alpiq Energy, Danske Commodities, "Енерджи съплай", "Енерго-про трейдинг" и "ЧЕЗ трейд България", показва сайтът на ЕСО.

Capital.bg