Пристанище Солун открива ново бюро специално за работа с български компании. Това съобщиха от оператора на порта Thessaloniki Port Authority, който за трета поредна година представя възможностите му пред българския бизнес. "Още идния понеделник ще изпратим до всички български клиенти телефоните и електронните адреси, на които ще могат да получават бърза информация на запитванията си", каза Стилианос Агелудис, президент и управител на Thessaloniki Port Authority.

Равносметката за последните три години показва, че товарите от пристанище Солун към България се увеличават, но все още не са достигнали предкризисните си нива. През 2009 г. контейнерите за България са било 5858 TEU (мерна единица за контейнери), докато през 2012 г. те вече са 16 030 TEU. Въпреки трикратното увеличение и още по-добрите резултати, които се очакват за 2013 г., числата все още са далеч под тези от от 2007 г. - 35 519. Недостатъчното количество товари на свой ред води до друг проблем, изтъкнат като един от основните в момента - липсата на постоянна жп връзка между двете страни.

"Въпросът не е в жп линията, а в количествата товари", коментира Емануил Михаилидис, директор на пристанище Солун. Кръгът всъщност е затворен: тъй като товарите не са достатъчни, няма и жп превозвачи, които да обслужват постоянно жп линията. А количествата зависят от пътищата на внос и износ.

България използва солунското пристанище основно когато внася стоки, а износът от страната минава през Варна и Бургас. Така дори да има влакова композиция от Солун за София, не е ясно дали ще има такава и за обратно. Това се вижда и от данните. От 16 хил. контейнера 12.4 хил. пътуват за България и само 3.5 са с български произход. Не така стои въпросът с жп връзката на пристанището с други държави като Македония, Косово или Турция, които ползват порта и за собствения си износ.

Проблеми по гръцки

За отлива на товари вина има и от гръцка страна. Ръководството на Thessaloniki Port Authority начерта основните пет проблемни въпроса, поставени от българския бизнес, на които операторът се е опитал да намери решение.
Първо - работата на митниците. Според Агелудис този проблем вече е решен. "През последните две години те работят денонощно", заяви той.
Второ - непрестанните стачки на работниците, които също водят до отлива на товари от Солун и насочване на товарооборота към българските портове. "През последните две години не е имало и стачки на работници", продължи Ангелудис.
Трето - товарната и разтоварна техника в Солун. По думите на директора на фирмата оператор  в това отношение вече е извършено обновление.
Четвърто - цените. "За четвърта поредна година тарифите за товарене и разтоварване остават същите. През следващата година планираме да се движат в същите граници, като в сравнение с другите пристанища в региона те са или по-ниски или аналогични", обобщи Ангелудис четвъртия проблемен въпрос.
Така основният останал нерешен проблем остава липсващата постоянна жп връзка с България и неактивното използване на европейския коридор номер 4 (през София и Видин за Румъния), така че пристанището да може да развие пълния си потенциал от 800 км радиус на действие.

Бъдеще частно

Thessaloniki Port Authority оперира пристанището с неговите шест кея по силата на концесионен договор от 2001 г. за 50 години. Компанията е 74% собственост на гръцката държава, а останалите са на частни инвеститори, тъй като от 2001 г. дружеството е листвано на гръцката фондова борса (ATNEX). Процесът на раздържавяване в южната ни съседка обаче няма да подмине пристанищния оператор, като до 4-5 месеца държавата трябва да вземе решение дали да търси инвеститори за отделните терминали (най-вече за този за контейнери) или за обекта като цяло.

Солунското пристанище е едно от четирите в Гърция, включени в основната европейска транспортна мрежа. За 2012 г. общото количество товари, преминали през него (включително горива), е 13.8 млн. тона. Броят на контейнерите пък е 318 хил. TEU. За 2012 г. приходите му са 52.8 млн. евро, а печалбата след облагане - 18.4 млн. евро. За 2009 г. финансовият резултат е бил 4.5 млн. евро при приход 46 млн. евро. Или бизнесът става по-печеливш, а предстоящото намиране на частен партньор може да се окаже предизвикателство пред българските пристанища.

Capital.bg