След днешните оспорвани дебати по спорните текстове в закона за горите, свързани с процедурата по промяната на предназначението на горите при изграждане на ски писти, беше решено спорният параграф 5 да отпадне от закона до намирането на консенсус.

Още в четвъртък ресорната земеделска комисия ще започне да разглежда закона, но само по промените, за които има постигнат консенсус. Прие се предложението на Коалиция "За да остане природа в България" промяната на предназначение да не се изисква за съществуващи лифтове, които са приети за т. нар. търпими строежи. Това ще позволи да започне ремонтът на съоръженията на Витоша.

По време на днешните дискусии спорещите страни изложиха своите позиции по основните дискутирани текстове, свързани с учредяването на право на строеж без промяна на предназначението на горските терени. Кръглата маса беше организира от земеделската комисия в парламента и на нея присъстваха представители на гражданските и природозащитни организации, инвеститорите в ски туризма, експерти.

Председателят на организацията „Природата за хората и регионите” Филип Цанов, който упорито застъпваше тезата, че строителството на ски съоръжения трябва да става без задължителните процедури за смяна на предназначението на земята, днес отстъпи крачка назад, като подкрепи предложението на бившия зам.-министър на земеделието Георги Костов това строителство да става с промяна на предназначението на горите около „стъпките” за стълбовете на лифтовете, като ски пистите не бъдат изключвани като територии от горския фонд.

Тома Белев от международната екологична организация WWF отговори, че не може да се съгласи с това предложение, защото то спестява на инвеститорите в ски съоръжения милиони от такси за промяна на предназначението на горските терени и може да се изтълкува като нерегламентирана държавна помощ.

В отговор земеделският министър Мирослав Найденов изрази готовност, ако спорещите страни стигнат до консенсус, държавата да изпрати нотификация до Европейската комисия за секторна държавна помощ.

От екоорганизациите обаче припомниха, че вече са направили компромисно предложение, което да улесни подмяната на съществуващите ски съоръжения, но са категорично против право на строеж върху горски и земеделски терени да се учредява без промяна на предназначението на земите и без изключването им от горския фонд.

В края на дискусията екологът Андрей Ковачев изрази готовност екоорганизациите и "Зелените" да се съгласят да бъде намалена таксата за промяна на предназначението на горите, но режимът да остане, за да не се тълкува като държавна помощ.

При дискусията присъстваше и инвеститорът в ски зоната над Банско Цеко Минев, който се свързва и с фирмата „Витоша ски”. Той не взе участие в дебатите, но пред журналисти заяви, че развитието на ски туризма е въпрос на политическа отговорност.

Като посочи, че инвеститорите в ски туризма искат прозрачни и прости процедури, Минев допълни, че дори върнатият от президента Закон за горите не е осигурявал достатъчно добре работеща процедура за развитието на ски туризма в страната. Минев допълни още, че в цялото българско законодателство има редица противоречия, които принуждават не само „Витоша ски”, но и всички инвеститори в ски съоръжения да изпаднат в Параграф 22. 

От една страна законодателството изисква да се променя предназначението на земите от горския фонд при учредяването на право на строеж, но ако това се направи, инвеститорът трябва да купи земята, каза Минев. От друга страна плановете за управление на природните паркове не позволяват промяната на предназначението на терените. "Това е причината, поради която „Витоша ски” например няма как да наеме ски пистите и да си плати дължимите концесионни такси, нито да си изчисти просеките на лифтовете, защото трябва да учреди сервитут върху земите", обясни Минев.

Бизнесменът посочи, че конкретно на Витоша няма как да бъдат подменени старите съоръжения, защото те не са съвместими със съвременните технологии и капацитет за превоз на пътници от лифтовете. Според Минев няма инвеститор, който да плати огромните такси за промяната на предназначението на горските терени, което се изисква, за да се пристъпи към изграждането на нови ски съоръжения.

Бизнесменът посочи още, че в много европейски страни включително и във Франция, се е разрешавало строителството на ски зони върху определени територии от националните паркове. Тези дейности са се извършили на базата на подробни устройствени планове, в които са определени всички ски съоръжения. Според Минев подобна схема може да бъде приложена и в България, като гарант за опазването на околната среда са всички задължителни екооценки, които ще бъдат извършвани.

По време на дискусията министърът на околната среда и водите Нона Караджова подчерта, че каквито и текстове в Закона за горите да бъдат приети, съществуват процедури по екологични оценки и съгласувания, които гарантират опазването на околната среда. Министърът припомни, че е върнала проекта на „Витоша ски” за ски зоната на Витоша и цялата процедура по консултациите на възложителя е започнала отначало.

Разпоредбите в Закона за горите няма как да решат проблемите на другите закони и да подменят разпоредбите на Закона за устройство на територията, посочи още екоминистърът.

Представителите на екоорганизациите обаче се обединиха около мнението, че оценките за въздействие върху околната среда само констатират нарушението на екологичните норми. Те припомниха, че са правени екооценки и в Пирин, и по Черноморието, но това не е предотвратило презастрояването по крайбрежието в региона на Банско и Добринище.

Александър Каракачанов от „Зелената партия” посочи, че промените в закона дават предпоставка за заобикаляне на основни нормативни документи, за неплащане  на данъци и такси и за допускане на неконтролируемо навлизане в защитени територии. Той даде пример и с дострояването на хотела "Копитото", както и понижаването на категорията на природен парк „Витоша” от национален в природен парк.

„Това беше само началото. Предложението ще съсипе Витоша, както беше съсипано Черноморието. В България разумът на управляващите и инвеститорите не е много голям”, посочи Каракачанов.

Петко Цветков от фондация „Биоразнообразие” обясни, че екоорганизациите подкрепят всички инвеститори, които желаят да спазват закона, които не изнудват държавата и гражданите и които не затварят достъпа до Витоша и не подлагат гражданите и парламента на унижения, за да прокарат интересите си.

Адвокатът Свилен Овчаров допълни, че с поправките в Закона за горите се пречи на развиването на природосъобразния туризъм, който носи доходи и постъпления от данъци през цялата година. „Ски туризмът също може да бъде природосъобразен, когато не е свързан с изсичане””, отбеляза Овчаров.

Овчаров допълни, че от становищата на различните организации, дадени по Закона за горите и публикувани на сайта на Народното събрание, е видно силно противопоставяне на алтернативния и масовия туризъм. „Алтернативният туризъм е по-устойчив и по време на кризата не отчете такива спадове, каквито се отбелязват при масовия туризъм. Масовият туризъм сам си реже клона, на който седи”, коментира Свилен Овчаров.

Филип Цанов коментира, че намеренията на инвеститорите са в близките години да бъдат изградени в цялата страна около 120 км писти и около 40 лифтови съоръжения, което би отнело 0,0005% от горските територии на страната. Конкретно за Витоша пък проектът за ски зоната на „Витоша ски” засягал 0,68% от територията на парка, каза Цанов.

„Изграждането на 120 км писти по никакъв повод няма да създаде екологичен проблем на страната или в Европа. Специално за Витоша проектът е за 0,68% от територията на парка. Остават 99% от парка за всякакви дейности и екологични експерименти”, посочи Цанов, като допълни, че българските гори са най-защитените в цяла Европа, защото са пазени от Натура, 23 закона и подзаконови актове и 4 европейски директиви.

Министърът на земеделието Мирослав Найденов допълни, че дебатите по спорните текстове от Закона за горите ще продължат до постигането на консенсус.

Investor.bg