Вече официално може да се каже, че ценовият модел в електроенергетиката, който беше заложен само преди два месеца и половина, е претърпял провал. Един от основните методи за сваляне цената на електроенергията с 5% от 1 август тази година беше използването на приходите от продажба на излишните държавни разрешителни за изпускане на въглероден диоксид (квоти). С тях трябваше да се покрият 90% от преференциалните тарифи на фотоволтаичните централи за периода август 2013 - юли 2014 г., т.е. близо 500 млн. лв. С току-що внесения проектобюджет за следващата година става ясно, че това няма да стане.

Огромният недостиг

Според проектобюджета на правителството за 2014 г., представен в сряда от Министерството на финансите, догодина икономическото министерство ще получи 40.3 млн. лева от Предприятието за управление на дейностите по околна среда (ПУДООС) към екоминистерството. Парите, набрани от излишните въглеродни квоти на България, ще отидат в Националната електрическа компания (НЕК), която е длъжна да изкупува енергията от възобновяеми източници.

Сумата обаче е в пъти по-малка от необходимото. Още с актуализацията на бюджета през септември 2013 г. към НЕК бяха прехвърлени 85.6 млн. лв., които се бяха натрупали от момента, в който България започна да продава излишните си квоти. Тоест до този момент към НЕК е ясно, че ще отидат около 126 млн. лв. вместо необходимите 498 млн. лв. Засега не е напълно ясно дали заложените за следващата година 40 млн. лв. не са вече набраните средствата във втората половина на тази година, или са прогнози за следващата година.

Зам.-министърът на енергетиката Иван Айолов потвърди пред "Капитал Daily", че през 2013 г. на НЕК са отпуснати 85.6 млн. лева за покриване на разходите по ВЕИ, но каза, че не е запознат със сумата за 2014 г., посочена в проектобюджета на финансовото министерство.

През 2012 г. средната цена на квотите е била 6.76 евро и България е получила 22.1 млн. евро от продажбата на 3.277 млн. разрешителни, сочи статистиката на екоминистерството. За първите три и половина месеца на тази година са продадени почти същото количество квоти, но при средна цена 4.54, и са получени едва 15 млн. евро. България продава приблизително 957 000 квоти месечно, което при средна цена от 4.54 евро се равнява на приходи от 4.3 млн. евро. Ако догодина цената се запази на настоящото ниво, за първото шестмесечие на следващата година могат да се очакват приходи от малко над 26 млн. евро.

Тоест при всички положения няма как да бъдат набрани заложените от ДКЕВР 498 млн. лв., въпросът е само колко голям ще е дефицитът.

Грешни сметки

Причината за разминаването беше заложена още в първоначалните изчисления. Към началото на юни Министерството на околната среда и водите предвиждаше България да получи реалистично 136 млн. евро от продажбите на квотите. Министерството на икономиката обаче заложи на 250 млн. евро, което беше възможно най-оптимистичната прогноза. Още тогава експерти предупредиха, че прогнозите са твърде розови и че отново ще се отвори дефицит между приходите и разходите на мрежовите компании.

Така на практика страната няма да може да събере достатъчно пари, които бяха предвидени, за да се получи намалението с 5 на сто на цената на тока, и отново ще възникне недостиг на средства. Доскоро практика беше НЕК да поема тежестта на липсващите средства за преференциални плащания и след това ДКЕВР да компенсира държавната компания през следващата година. При условие че дефицитът може да достигне 300 млн. лв., това просто няма как да стане. Другата възможност е тези средства да не бъдат изплатени на ВЕИ-тата  - БЕХ вече предложи фотоволтаичните централи да бъдат обложени с 30% данък върху приходите. Днес пък председателят на комисията по енергетика Рамадан Аталай намекна за идеята да се създаде на нов фонд, който да събира пари от всички производители, и с тези средства да бъде попълнен дефицитът.

Въпросът е защо министерството на икономиката още в началото заложи 500 млн. лв. приходи от квоти - дали поради некомпетентност или по-скоро умишлено се опита да заблуди ДКЕВР при определянето на цените на електроенергията, така че да се получи желаното намаление с 5%.

Ефектът от подобни действия само задълбочава кризата в енергийната система, която на всеки два месеца трябва да преживява кардинални промени заради лошо планиране и опити за потискане на цените, въпреки че няма условия за това.

Capital.bg