Националната електрическа компания (НЕК) не е трябвало да подписва споразумение за АЕЦ "Белене" с руската "Атомстройекспорт" през 2006 г., а договор с всички предложения от офертата на избрания кандидат, защото това предполага започната процедура по обществена поръчка. Това става ясно от доклад на Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ), с който "Капитал Daily" разполага.

Юридически спор

През 2005 г. НЕК обявява обществена поръчка за изпълнител на втората атомна централа. Година по-късно e избрана офертата на "Атомстройекспорт" (3.997 млрд. евро) пред тази на чешката "Шкода", която е за малко над 4 млрд. евро. На 29 ноември 2006 г. изпълнителните директори на НЕК Любомир Велков и Мардик Папазян подписват споразумение за 193.2 млн. евро за възлагане на изпълнителя на част от работата по проекта, към което впоследствие са направени 14 допълнения. Тук според становището на финансовите инспектори Велков и Папазян са нарушили условията на обществената поръчка и решението на борда на електрическата компания.

В края на май 2013 г. шефът на НЕК Иво Лефтеров изпраща уточнения във връзка с проверката на АДФИ. В писмото му се твърди, че Велков и Папазян са имали пълномощия за споразумението за 193.2 млн., а не за договор за 3.997 млрд. евро на основата на правния принцип, че "който може повечето, може и по-малкото", т.е. няма нарушение, докато не се достигне таванът на избраната оферта. От финансовата агенция отхвърлят това позоваване, защото на 30 октомври 2006 г. бордът на НЕК изрично упълномощава двамата изпълнителни директори да сключат договор с избрания руски изпълнител. Със споразумението на практика е нарушена процедурата по Закона за обществените поръчки, става ясно от доклада.

Още нарушения

Електрическата компания е нарушила закона и когато през 2008 г. е възложила директно на "Атомстройекспорт" да премахне остаряло оборудване и да разчисти площадката на "Белене" срещу сумата от 101.5 млн. евро, твърди АДФИ. За целта НЕК е трябвало да започне обществена поръчка. Лефтеров се позовава на споразумението от 2006 г., според което демонтажът трябва да е дело на "Атомстройекспорт", защото компанията трябва да включи наличните данни и изградената баластрова възглавница при рестартирането на проекта. Инспекторите обаче контрират, че на практика 93% от възложените дейности не са изпълнени от руската компания, а от два български подизпълнителя - "Евромин Билд" и свързаната с Богомил Манчев "Енергоремонт холдинг", с които НЕК не е сключила договор. Инспекцията смята, че това поражда "основателни съмнения за ограничаване на конкуренцията в областта на обществените поръчки".

Друг проблем е, че през 2007 и 2008 г. по финансови отчети на НЕК и счетоводните регистри са бракувани активи за над 70 млн. лв., но реално няма счетоводни документи, удостоверяващи фактическо бракуване и ликвидиране.

Capital.bg