Броени минути след като Конституционният съд обяви официално решението си, че оставя Делян Пеевски като депутат в парламента, той излезе с пространна позиция, която очевидно е била подготвена предварително в очакване именно на такава развързка.

"Приемам решението на КС заради десетките хиляди избиратели, които ме удостояват с доверието си вече два последователни мандата. На тях им благодаря по мъжки и точно заради доверието им и в тяхно име ще изпълнявам отговорностите си на народен представител", заявява Пеевски.

Длъжен съм "като гражданин на страна - членка на Европейския съюз, да заявя отговорно и с доблест, че името ми е подложено необосновано на публичен линч, а личността ми се сатанизира по сценарий на заемащи позиции във високите равнища на властта в държавата", продължава Пеевски, който на 14 юни бе избран за председател на ДАНС, но същата вечер избухнаха многохилядни граждански протести срещу назначението му и задкулисния модел на управление, които накараха БСП, ДПС и "Атака" спешно да отменят назначението.

Въпреки това протестите, прераснали в антиправителствени, продължават вече четвърти месец, посланиците на най-авторитетните европейски страни открито ги защитиха, разпознавайки в тях събуждане на гражданското общество.

Именно тези протести обаче са възмутили нововъзтановения депутат от ДПС.

"Рутинна технология" на избора на Пеевски за шеф на ДАНС

"Възмущавам се, че правото ми да бъда избиран - основно гражданско право в демокрацията, бе подложено на съмнение и се превърна в бумеранг, за рикошета на който аз плащам неясна и непосилна цена. Въпросът "Кой предложи Пеевски за председател на ДАНС?" отдавна няма смисъл. Защото отговорът бе даден многократно - премиерът Пламен Орешарски предложи кандидатурата ми на Народното събрание, съгласувано с двете политически сили, които подкрепят Кабинета. Рутинна технология при всеки избор", пише Пеевски.

"Въпросът, на който и аз имам право, е кой (кои) и защо не позволиха да стана Председател на ДАНС. Мое е правото преди всички да дам ясния и неудобен отговор на този въпрос.
Това е "здравият" и инкриминиран съюз между контрабандата, корупцията и властта на политици, които, вместо да се борят срещу криминалните схеми в икономиката, решиха да ги подчинят на себе си и партийния си интерес. Т.е. да се сраснат с престъпността и корупцията органически и навеки. (За съжаление, имаше пробойна - печатницата в Костинброд засече и започна обратно броене, за чиято цена определиха главата на Делян Пеевски.)", продължава Пеевски.

"Вендетата започна с мен"

"И вендетата с мен започна. Логиката ми е необорима и проверима.

Първо. Президентът без каквото и да е колебание за авторитета на институцията, която представя, и с афекта на притиснат неизвестно до каква стена инициира бламиране на Решение на Парламента на Република България. В случая - за избирането ми за председател на ДАНС. В колаборация с разбитите през Костинбродската печатница лидери на заради това неслучили на власт политически сили Президентът - длъжник им за позицията си, официализира политическия цинизъм.

Второ. Аз не упражних правото си на избран и отказах да бъда назначен за Председател на ДАНС. Само че и до днес Президентът и политическата му компания с минало на корпоративните си контакти все името Пеевски изрича.

Защо Президентството на държавата акумулира неистово риторика с клише името на един гражданин?

Кой и кога ме обвини в нещо? Кой и кога обоснова несъгласието си с моето избиране с факт, а не с афекта на инкриминирания си партийно-властови ужас от политическото си и корпоративно-сиво (до тъмно) минало от близкия и по-далечния преход?

В какво ме обвинява Президентът на демократичната ни държава с независима съдебна власт? Законите в България прилагат ли се, или се дописват със симпатичното мастило на все по-оредяващите всякак платени и внушени емоции от, през и чрез улицата, наета от задкулисието, чиято властова "борса" се срина в Костинброд?

Олигархията е в политически стрес и антидепресантът им е отнетото ми гражданско право и обругаваното ми име", пише злополучно избраният шеф на ДАНС.

"Аз съм на 33 години и съм успял"

"Коя е моята вина?", пита Пеевски и предоставя следния отговор:

"Аз съм на 33 години и съм успял. Това престъпление ли е? В тези мои 33 години аз съм два мандата депутат - единият по времето на управление на сега загубилите властта, само че, и това е важно да се подчертае дебело, в опозиция. Може би вината ми е, че съм депутат от ДПС - гражданска квота?!

Кой и как в демокрацията дискриминира либерална партия с международен паспорт и авторитет?

Как съм бил депутат от опозицията и съм бил задкулисие?

Кой ще ми отговори конкретно на този политически и принципен нонсенс в емоцията на Президента с речитатив Пеевски?

"Няма задкулисие Пеевски"

Къде е моето задкулисие? Кои са неговите измерения? Настоявам за уточнение с конкретика. Нали задкулисието е порокът на властта?

Кои бяха мъжете на и във властта довчера, защото няма как задкулисието да се е пръкнало ведно с предложението да бъда избран за председател на ДАНС?

И ако съм задкулисие, с кого сме били в компания? Няма задкулисие Пеевски. Задкулисието е друго, а Пеевски е неговият признат във и с институционалната и персоналната истерия от ужас враг.

Ако фактът, че съм бил на скромни по младост години, буди недоверие и подозрителност, защо никой и никога не се притесни по аналогия от невръстността за политиката на един депутат от ГЕРБ - сега също втори мандат?

Той задкулисие ли е, или е индулгенция на и за задкулисието, гаранция за което е родителят му, който "се бори със задкулисието в мое лице", т.е. с мен?", продължава Пеевски.

"Чакам отговора на държавата и обществото за двойния стандарт спрямо мен"

"Чакам отговора на държавата и обществото за двойния стандарт спрямо мен и спрямо младия депутат - също втори мандат (като мен), от ГЕРБ, чийто отец бе флагменът в КС спрямо моята персона. Настоявам върху този факт и ще настоявам докрай в името на битката със задкулисието наистина, а не театрално водевилски, но по същество - инкриминирана защита на задкулисието.

Може би имам и втора вина - че съм успял човек. Фактът, че моралните съдници на престъпността и олигархията са заели институционалните си трибуни срещу мен и нямат доблест да ме обвинят пряко, а ме визират иносказателно и все за процедурата ги боли, е категорично доказателство, че са автори на сценария да ме превърнат в своеобразен параван с надпис Задкулисие, зад който се крие истинското задкулисие, съставено от тях самите и техните капитали и затова се прикриват един другиго и ведно. Не ме обвиняват пряко, защото нямат и не биха могли да имат аргументи. И освен това, смея да твърдя, ме познават достатъчно добре, в смисъл - познаваме се достатъчно добре", пише Пеевски.

"Корупцията и олигархията в България не е възможно да се персонифицират с мен"

"Силно се надявам, че българското общество, включително и най-яростно протестиращите ще проумеят простата истина, че престъпността, корупцията и олигархията в България не е възможно да се персонифицират с мен и моето име, каквито и качества и недостатъци да притежава моята личност, защото тази престъпност и корупция са от системен характер и имат история, която е отвъд пълнолетието ми. Апропо, да припомня календарно, че в годините на най-мащабната приватизация аз съм бил непълнолетен, т.е. без социални валенции. Не би могло да се каже същото за днешни управници до най-високото ниво на държавната власт, които през същите тези години са били наети консултанти на същинската олигархия, а родителите им - съратници верни и доверени на бащите на олигархията при осигуряването на първоначалния капитал за верни партийни другари - секретари на окръжни комитети или домакини на ловни станции из Делиормана за първи мъже в ЦК и Политбюро на все една партия и шофьори на топ шеф на Държавна сигурност преди 1989 година".

"Тези ли горди синове на дваж по-горди бащи, уважаеми господа в България и от Европа, са доблестните и безукорни и неукорими блюстители на демокрацията и гражданското общество в България? Това ли е фетишът на протеста срещу Кабинета под егидата на Президент и опозиция?Аз спирам и оставам в очакване политиката в България да е в името на демокрацията, а не демокрацията да се бламира институционално в името на олигархията. Демокрацията е в опасност точно заради крясъците на сивата политика, която е в стрес от осветляването си от Кабинета Орешарски и от риска да участвам в този процес", заключава Делян Пеевски.

Mediapool.bg