Сближаване на електоралните позиции на БСП и ГЕРБ отчита новото социологическо проучване на "Алфа Рисърч" - 17.9% за управляващата лява партия и 17.1% за формацията на Бойко Борисов.
След период на по-ясно изразено преимущество за управляващите

усилията на БСП да съхрани правителството в условията на непрекъснати протести изглежда водят до изчерпване на мобилизационния й потенциал

и тя вече е достигнала своя таван, констатират социолозите. ГЕРБ след обратното си влизане в парламента и активизирането си възвръща част от оттеглилата се от него периферия. От "Алфа Рисърч" отбелязват, че тепърва ще се види дали това е траен процес.

В края на септември електоралната подкрепа за социалистите е 17.9% от общия брой избиратели и бележи лек спад от половин процент за последния месец. Социалната база на левицата, както и на излъченото от нея правителство, продължава да бъде изключително тясна и затворена в средите на най-възрастните поколения (34% сред избирателите над 61-годишна възраст и само 8% сред 18 – 30-годишните), малките градове и селата.

Според проучването

ДПС може да разчита на 6.1%, а Реформаторският блок - на 7.0%

Това са другите две сигурни парламентарни сили, ако изборите бяха днес, показват данните. 

Реформаторите черпят подкрепа основно от привържениците на обединените в блока партии в големите градове, но все още не са напълно убедителни за по-широкия кръг десни избиратели, отбелязват от агенцията.

Доверието в лидерите на основните политически сили следва тенденцията на партийните влияния. Положителното отношение към лидера на ГЕРБ Бойко Борисов е 28%, към председателя на БСП Сергей Станишев - 25%, Лютви Местан /ДПС/ – 14% и Волен Сидеров /"Атака"/ – 5%. С одобрение сред левите избиратели се ползва и президентът /2002 -2012 г./ Георги Първанов, а сред десните – държавният глава Росен Плевнелиев, както и столичният кмет Йорданка Фандъкова. Преобладаващо положително е отношението към еврокомисаря Кристалина Георгиева и омбудсмана Константин Пенчев.

В условията на криза на институциите и политиките

преобладаващата част от гражданите живеят с усещането не за стабилизация, а за неизбежни предсрочни избори

Едва 23% смятат, че правителството трябва да управлява до края на мандата, а 76% - че е нужен предсрочен вот. От тях 37% настояват за провеждането им до няколко месеца, а други 39% заедно с европейските показва проучването на "Алфа Рисърч".

Националистическият вот продължава да бъде разделен основно между две от партиите в тази ниша – НФСБ (2.8%) и "Атака" (1.6%). Социолозите коментират, че засилването на политизацията през последния месец мобилизира подкрепа най-вече за водещите партии за сметка на по-малките. Така потенциалът на партия на протестиращите, както и сумарната тежест на други формации въобще остава значителен, но по-нисък в сравнение с периода на най-активните летни протести. Делът на нежелаещите да гласуват нараства до нормалните за неизборен период равнища от 34%, като сред тях се открояват както традиционно отчуждените от политиката, така и част от бившите избиратели на непредставените в парламента партии.

Dnevnik.bg