И през следващата година за общините в България няма да се заделя специален дял от преките данъци, които постъпват в републиканския бюджет. Това съобщи за "Капитал Daily" високопоставен източник от Министерството на финансите, който обясни, че се подготвя реформа във финансирането на местните власти, но новият модел ще е готов едва през 2014 г. и ще заработи през 2015 г.
Ако все пак тогава се въведе нова схема за финансиране на общините, тя ще върви и с прехвърлянето на допълнителни задължения, а няма да касае единствено преотстъпването на повече средства, обяви източникът от финансовото министерство.

Така излиза, че поне през първата година на управлението си кабинетът "Орешарски" ще продължи да прилага действащия модел за финансиране на местните власти. Преди да стане премиер, Бойко Борисов обещаваше до половината бюджетни приходи от облагане на доходите на физически лиза да се отстъпят на общините, където живеят хората, получили въпросния доход.

След това през 2011 г. вече бившият заместник-министър на финансите Владислав Горанов го разубеди. Аргументът му бе, че така държавата ще се лиши от приходи за близо милиард лева и ще загуби възможности да провежда политики, а преотстъпените средства ще се насочат в огромната си част към най-развитите общини и различията с изостаналите региони ще се задълбочат, а правителството няма да може да противодейства на проблема.

Логиката на искащия

Предоставянето на повече пари и отговорности в ръцете на общините предполага и по-големи възможности за решаване на непосредствени проблеми пред местния бизнес и граждани. Вместо с тях да се занимава централната власт, за която е по-трудно да има ясно разбиране за отделните казуси. Логиката е, че общинските съвети и подчинените им институции биха могли да решат местните проблеми по-ефективно.

Децентрализацията на властта обаче трябва да бъде съчетана и с други мерки - между различните общини има голяма разлика в административния капацитет. Така например има населени места, където дори няма хора с нужното висше образование за свободните позиции. Повече от 60 общини пък въобще не покриват законовите изисквания, заради които в миналото са били обособени като такива, и  сега практически би трябвало да се влеят в съседни по-големи общини.

Заместник-председателят на Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ) Емил Савов пък критикува като грешен моделът на децентрализация, при който управлението на ГЕРБ прехвърли на общините  допълнителни отговорности, изпълнявани преди това от централното правителство, без обаче да им даде необходимия ресурс, с който да се финансира изпълнението им. Затова той е твърдо "за" местните власти да имат по-голяма финансова самостоятелност.

Логиката на (не)даващия
Министерството на финансите и правителството като цяло имат повече причини да откажат отстъпването на приходи в полза на общините по няколко причини. Първата и основна е, че това са приходи, които занапред няма да са на разположение на управляващите, а ще са в ръцете на местните власти. Освен естествения стремеж на политиците да контролират повече средства обаче има и няколко обективни фактора, които ще затруднят функционирането на централното правителство, ако то се откаже от част от приходите си.

Републиканският бюджет, в който постъпват преките и косвените данъци е първият буфер на останалите бюджети. При шок в приходите на общини или на осигурителните институции точно републиканският бюджет осигурява недостигащите средства, а лишаването му от такива предполага и по-малка маневреност. Според експерти това би означавало правителството да реформира институциите си и да повиши тяхната ефективност, което би било напълно правилно. На практика обаче съществува риск да се изберат и някои от другите варианти, които са по-лесни от политическа гледна точка, а именно увеличаване на дефицита и дълга, с който се финансира той.

И тази на експертите
Експертите по публични финанси не са единодушни дали трябва държавата да продължи финансовата децентрализация или не.

Сегашната организация е една от най-добрите, абсолютно проста, с лесни измерители и просто разпределение на отговорностите. При нея държавата възлага определени дейности като образование, спешна помощ и други на местните власти и им плаща за тяхното изпълнение.

"Отстъпването на допълнителни средства от събираните преки данъци от централното правителство към общините трябва да върви и с възлагането на допълнителни задължения за местните власти", коментира Любомир Дацов, който бе заместник-министър на финансите в правителствата на тройната коалиция и на НДСВ. Според него обаче самата идея за отстъпване на преки данъци не е добра, защото жителството в едно населено място не означава, че хората получават доходите си в него, като например перничани, работещи в София.

С уговорката, че всяка промяна на сегашния модел трябва да е част от мащабен анализ и финансова оценка на последствията, той предложи вместо част от преките данъци общините да получават дял от събрания ДДС на тяхна територия. Така ще получават дял от потреблението, което със сигурност се генерира в границите на общината.

Той даде за пример така наречения градски данък (City tax) който се събира в някои западноевропейски държави и представлява допълнителен ДДС, който се отделя в общинските бюджети. Дацов обаче не се нае да коментира дали това трябва да е над сегашната ставка от 20%, или тя да се намали, а с градския данък общата тежест да остане 20%.

Изтоник: Dnevnik.bg