Не беше отдавна, когато президентът на Европейската централна банка Марио Драги вдъхваше увереност с думите "Най-лошото отмина". "Ситуацията в еврозоната се стабилизира и доверието на инвеститорите се връща", каза преди няколко седмици Драги пред германския вестник Bild.

Миналата седмица обаче той не изглеждаше толкова щастлив, докато връчваше наградите на международен студентки конкурс. "Вие сте първото поколение, което е израснало с еврото и не е свикнало със старите валути. Надявам се, че това няма да ви се наложи", каза той.

Разпад на еврото - много вероятен сценарий

Доскоро беше знак на политическа коректност да не се обсъжда разпадането на еврозоната. Сега обаче тази опасност става все по-реална, пише Spiegel. При такъв сценарий цяла Европа ще затъне в дълбока рецесия, правителствата ще бъдат принудени да заемат допълнителни милиарди и ще трябва да избират дали да увеличат драстично данъците, или да допуснат по-висока инфлация. Има и още по-голяма опасност - завръщане към регионализъм, предимство на националните над европейските регулации и дори вдигане на митнически бариери за защита на местното производство. Това би бил краят на единния пазар.

Удар върху германския износ

Германия, най-големият износител, ще бъде особено тежко засегната от валутни реформи в южните страни. Износът само за Италия и Испания се оценява на около 100 милиарда евро годишно. Въпреки че продажбите няма да спрат, ще има рязък спад, защото потребителите в Южна Европа няма да могат да си позволят германски продукти.

Връщането на лирата и песетата ще доведе до девалвация (20-40%) спрямо еврото, като германските стоки автоматично ще станат по-скъпи и трудно ще продължат да бъдат конкурентни. Поглед върху статистиките на германската централна банка Bundesbank показва евентуалните загуби. Според данните през 2010 г. германските компании са постигнали продажби от около 218 милиарда евро за потърсилите финансова помощ Испания, Италия, Португалия, Гърция, Ирландия и Кипър. Преките чуждестранни инвестиции в тези страни са около 90 милиарда евро.

Приливната вълна на последиците

В реалната икономика компаниите се подготвят за най-лошия сценарий и където е възможно, поддържат бизнес само в засегнатите от кризата страни, където поделенията им могат да финансират на местно ниво. Подобни мерки обаче може да се окажат безполезни, защото последиците от края на еврозоната ще се разпространят върху цялата икономика подобно на приливна вълна.

Според холандската банка ING първите две години след разпада страните от еврозоната ще загубят средно 12% от икономическата си производителност, което е равно на загуби от повече от 1 трилион евро. Дори и след пет години икономическата производителност в еврозоната ще бъде все още значително под нормалните нива.

Прогнозите на германското финансово министерство са дори по-мрачни от тези на експертите от ING. Според тях през първите години след колапса на еврото германската икономика ще се свие с до 10%, а безработицата ще засегне повече от 5 милиона души. "Сравнена с подобни сценарии, спасителната помощ, колкото и скъпа да бъде, изглежда по-малкото зло", заяви служител от министерството, пожелал анонимност.

Край на мечтите за балансиран бюджет

Според швейцарската банка UBS, ако се обединят финансовите рискове от спада в износа, необходимите спасителни програми за банките и фалитът на компании, общите последици за германската икономика ще бъдат равни на една четвърт от брутния вътрешен продукт, или над 500 милиарда евро.

В тези изчисления обаче не е включен най-големият финансов риск. През последните две години ЕЦБ изкупи повече от 200 милиарда евро дълг от засегнати от кризата страни. В най-лошия случай банката ще трябва да отпише част от дълга, което ще доведе до тежки последици за най-големия донор на европейски средства – германската Bundesbank.

Ако Берлин отстъпи пред натиска на южноевропейските държави за обединение на дълга, рисковете може да бъдат дори по-големи и вместо пред хаотичен разпад на еврозоната Германия може да се изправи пред хаотичен трансферен съюз.

Capital.bg