Поне наполовина трябва да се свият държавните субсидии за политическите партии, които заради гарантираното им бюджета финансиране са станали много "лениви" и нямат рефлекс да се свързват с избирателите за набиране на средства. Такава позиция застъпва Институтът за развитие на публичната среда, който в неделя оповести, че над половината разходи на партиите за изборите на 12 май са били за медийно отразяване. Това е значително по-различна картина от тази, която имаме на други места по света.

52 процента са твърде висок дял в общите партийни бюджети за медии, коментира Антоанета Цонева - председател на Института за развитие на публичната среда.

Над 9 млн. лв. от отчетените пари за избори са отишли за медии

Разходите общо са 17 903 085.96 лева, от които 52%, или 9 329 536.88 лева, са отишли за медийни услуги.

45 процента от средствата са дадени за медийно отразяване в частните телевизии, 9 процента за онлайн медийте. Делът на обществените медии е съответно 12% за БНТ и 3% за БНР.

Антоанета Цонева определи българските партии като много лениви, защото разчитат почти изцяло на държавната субсидия, която трябва да се намали: "Винаги сме стояли на тази позиция. Субсидии трябва да има, но субсидиите трябва да бъдат редуцирани поне с 50 процента, за да могат партиите да започват да изработват рефлекс да се свързват със своите избиратели и посредством кампании за набиране на средства. Българските партии са станали изключително лениви заради лукса, в който пребивават и голямата субсидия, която получават. Разочароващо е, че в крайна сметка до редукция на тези средства няма да се стигне".

От парламентарните сили ДПС са платили най-висока цена за глас, ГЕРБ - най-ниска

От парламентарно представените партии ДПС е платила най-висока цена за гласа на свой избирател – по 9.95 лв., а ГЕРБ – най-ниска – по 1. 81 лв. Разходите за един глас в полза на Коалиция за България са били в размер на 3.43 лв., а за "Атака” - 2.26 лв.

Това сочат данните на Института за развитие на публичната среда въз основа на отчетите на участниците в изборите пред Сметната палата.

Най-висок разход за един глас е платила формацията на варненския аптекарски бос Веселин Марешки "Либерален алианс” - 33.84 лв. След нето в тази класация се подреждат Коалиция "Горда България” на Слави Бинев (31. 03 лв.), ЕНП (24. 08 лв.), ДСБ/БДФ – (20.35 лв.) и СДС – (15.64 лв.).

"Горда България" на Слави Бинев с най-скъпа медийна цена за глас

Изследването се фокусира и върху разходите за медийното отразяване на предизборната кампания. Топ 10 по медийна "цена" на един глас се води от "Горда България" - 30 лв. Най-ниският "разход" е 7 лв. на "Движение България на гражданите", РЗС и Национал-демократичната партия.

Данните са за 25 партии, седем коалиции и един инициативен комитет.

Антоанета Цонева коментира, че ако субсидията се намали, политическите субекти ще са принудени да засилят връзките си с избирателите, за да получават дарения. "По

света държавното финансиране е пропорционално на собствените приходи,” отбеляза Цонева.

Според нея разходите на партиите за изборите са по-големи, защото извън официално обявените суми те получават средства и от сивия сектор.

"За да има равнопоставеност между участниците в изборите в медийната кампания, която у нас е почти изцяло платена, трябва да се спазва стандарт, който навсякъде другаде се подразбира и въобще не се обсъжда - платеното съдържание да е ясно разграничено от редакционното, и това е нашата основна препоръка за промените в изборното законодателство,” посочи Антоанета Цонева.

Тя обърна внимание, че дори в страни като Италия, където бившият министър-председател е и медиен магнат, въпросът за равнопоставеността на партиите е уреден.

Друга тенденция е, че няма последователност в отчета за сключените договори на медиите със съответните партии, което е задължително. Много често има посредник между медията и партиите - т.нар. медия шопове, които по никакъв начин не се отчитат.

Парадоксът в България е, че обикновено най-малко разходи за медийни услуги се правят по време на местни избори, коментира Цонева и посочи, че през през 2011 г. партиите са дали за медийно отразяване 27% от разходите си, или 3 706 129 лв.

Институтът организира в понеделник дискусия "За медиите и изборите", на която с представители на парламентарните партии, експерти от СЕМ и АБРО ще бъде дискутирана практиката на 10 европейски страни - членки на ЕС, и съседни страни като Албания, Сърбия и Македония, съобщи Цонева. По думите й практиката в България е много далеч от тази в европейските страни като Франция и Германия и много по-близо и в някаква степен много по-лоша в страни като Сърбия и Македония.

Mediapool.bg