Ако Европа може да се поучи от политиката на Естония за управление на финансови и икономически кризи, България вероятно трябва да създаде специализирана структура, която да направи анализ как Талин успя успешнo да съгради държава от нищото, а ние вече над две десетилетия не можем да се измъкнем от блатото на прехода.

Естония е близо три пъти по-малка от България, а населението на страната е долу-горе колкото е населението на София. Талин обаче сътвори истинско икономическо чудо след обявяването на независимост през 1991 г., когато държавата излезе буквално рухнала от съветската хватка. В момента страната е с най-сериозен икономически ръст в Европейския съюз (ЕС), а от миналата година се присъедини и към еврозоната, въпреки проблемите на валутния блок.

Естония е доказателство, че работеща икономика се изгражда с политическо и обществено единство, къртовски труд, стоицизъм в тежки времена и инвестиции в образование, научна и развойна дейност и нови технологии. Образованието и трудолюбието са висши ценности, редом с върховенството на закона. Страната успешно демонополизира здравната си система и въведе електронно правителство, с което спести милиарди от административни разходи.

Българското управление обаче от повече от 20 години е във вечна предизборна кампания. В последните десетилетия след рухването на социалистическата власт не се намери лидер, който да поеме политическа и изобщо всякаква отговорност и да осъществи необходимите реформи, за да сътворим нашето българско икономическо чудо. Като че ли приоритетът си остана запазването на властта на всяка цена, а тя е твърде висока за българската икономика.

Началото на икономическото чудо на Европа

Както казва първият премиер на модерна Естония Март Лаар, „Имахме свобода и нищо повече!“ Страната получава независимост и осъмва с безвъзвратно празни магазини, граждани с рубли без никаква стойност в джобовете и съсипана инфраструктура. Индустриалното производство се срива с над 30%, което е по-рязък спад и от времето на Голямата депресия, а заплатите се свиват почти наполовина в условията на над 1 000% инфлация и ръст в цените на горивата над 10 000%. Единствената работеща организация в страната е ... черният пазар. Столицата Талин пък се готви за евакуация в провинцията, тъй като няма и газ за отопление през зимата. Черешката на тортата – пълната зависимост от Русия, която съставлява 92% от естонската международна търговия.

За повечето чужди експерти Естония е поредната бивша социалистическа република без много надежди за светло бъдеще. Единственото спасение за страната е осъществяването на бързи реформи. Затова естонците си избират начело на държавата да застанат младите политици, които са предложили най-радикални действия в политическата си платформа.

Правителството на Март Лаар възприема теорията на Лешек Балцерович, че ако се предприема радикална икономическа програма, по-добре е тя да започне максимално бързо, отколкото да се предлагат тежки и болезнени реформи, които да се осъществяват поетапно.

Правителството започва с парична реформа и първа от бившите съветски републики въвежда собствена валута, въпреки резервите на Международния валутен фонд (МВФ). Въведен е и валутен борд, като новата естонска валута е вързана към германската марка, за да повиши доверието в икономиката.

Следващата цел е балансирането на бюджета, като управляващите се стремят да привлекат опозицията в дискусиите и на своя страна. Това не се получава, а бюджетните съкращения са посрещнати със стачки. За да може мнозинството в парламента да приеме тежките икономии, депутатите са изкарали от родилното отделение една от колежките им, която също да се включи в гласуването.

Още през 1993 г. се виждат резултатите от първите реформи. „Шоковата терапия“ е посъбудила естонците, чиито инициативност и предприемчивост са силно притъпени от годините на социалистическо управление. Затова се преминава към „отваряне“ на икономиката.

Правителството дава ясно да се разбере, че няма да спасява банки и неефективни държавни предприятия, както и че ще помага на хората, които имат желание сами да си помогнат. Това стои в основата на естонската икономическа политика и до днес.

„Отварянето“ на икономиката започва с изграждането на „приятелска“ бизнес среда, така че да се насърчат и вътрешните, и чуждите инвестиции. Привличането на повече чужди инвестиции е единствената алтернатива Естония да избегне вземането на заеми от международните институции. Талин избира по-тежкия път, но към втората половина на 90-те години Естония е привлякла повече чуждестранни инвестиции, отколкото всяка друга държава от Централна и Източна Европа.

Същевременно тече и тежка законодателна реформа и изграждането на ефективна администрация. Води се и сериозна борба с корупцията. Самият Март Лаар казва: „Естонският опит показва, че най-ефективният метод за справяне с корупцията и организираната престъпност е преминаването към пазарна икономика и развитието на гражданско общество и върховенството на закона. Всяка реформа, която повишава конкурентоспособността на икономиката, редуцира опитите за корумпирано поведение.“

Реформите продължават с пазара на имоти, пазара на труда, данъчната система. Естония е първата европейска държава, която въвежда плосък данък.

Investor.bg