Броени дни преди да преустанови работата си, парламентът взе изключително важно решение, като одобри окончателното спиране на проекта АЕЦ "Белене" и подкрепи отказа на правителството от втората централа година по-рано. Депутатите бяха длъжни да се произнесат заради проведения преди месец референдум. Въпреки че той събра повече гласове за строителството на нови ядрени мощности, отколкото против, избирателна активност бе твърде ниска, за да легитимира задължителния характер на допитването и така по закон последната дума имаха депутатите. 

В парламента бяха внесени две проекторешения за бъдещето на "Белене". Мнозинството подкрепи това на депутата от ДСБ Иван Иванов за окончателното прекратяване на проекта и то бе прието със 114 гласа. Преди това депутатите дебатираха темата "Белене" над три часа, като не пропуснаха да я превърнат в част от предизборната си риторика. ДПС пък отказа да гласува, защото референдумът бил опорочен. Развоят на събитията предизвика остро негодувание от страна на левицата, чието проекторешение за продължаване на строителството бе отхвърлено.

Сегашното решение на парламента е край на проекта "Белене", но не и на цялата сага около него. От БСП и "Атака" изразиха убеденост, че следващият парламент ще преразгледа решението. Дори това да не се случи, неприключилите отношения на България с производителя на оборудването за централата "Атомстройекспорт"  ще са причина за "Белене" да се говори и занапред.

"За" нова мощност в АЕЦ "Козлодуй"

Освен отхвърляне на проекта с взетото решение парламентът също така препоръчва на правителството да обяви открит международен търг за изграждането на нова ядрена мощност от поколение "3+" на площадката на "Козлодуй". Посочва се още, че трябва да се ускорят процедурите по удължаване на срока за експлоатация на 5-и и 6-и блок на АЕЦ "Козлодуй", както и да се започнат процедури за строителството на нова ядрена мощност на площадката в Козлодуй.

Първоначално в проекторешението на ДСБ се съдържаше и още една точка - правителството да обяви открит международен търг за продажба на вече заплатеното и произведено от руската компания "Атомстройекспорт"  оборудване за "Белене", преди то да бъде доставено в България. Впоследствие обаче сините се съгласиха с искането на ГЕРБ тази точка да отпадне.

Не съвсем край

Именно неприключилите отношения на България с производителя на оборудването за централата "Атомстройекспорт" са нещо, което вероятно още дълго ще е причина да се споменава "Белене" въпреки решението на парламент да сложи точка на самият проект. Още при първите слухове за спирането му  през 2011 г. руската страна заплаши с искане за неустойки от 1 млрд. евро и дори заведе арбитражно дело за 58 млн. евро в Париж срещу НЕК през юли 2011 г. През октомври 2011 г. НЕК от своя страна пък внесе иск за 61 млн. евро срещу руската компания в арбитражния съд в Женева.

В края на март 2012 г. България взе решение да се откаже от АЕЦ "Белене". Тогава руската страна обяви, че руските предприятия вече са произвели част от оборудването за първия реактор на "Белене". България от своя страна обеща да купи готовия реактор и да го използва за нов блок на АЕЦ "Козлодуй". Въпреки това през септември 2012 г. "Атомстройекспорт" предяви претенцията за 1 млрд. евро, като увеличи иска срещу НЕК в заведеното по-рано арбитражно дело.

Тогава министърът на икономиката и енергетиката в оставка Делян Добрев прогнозира, че "за "Белене" сме платили много и ще плащаме още дълго". Според българската страна споразумението с руската компания е изтекло през март 2012 г. и НЕК не дължи нищо на "Атомстройекспорт" за оборудването, произведено след тази дата. Според "Атомстройекспорт" обаче компанията така и не е получила от България уведомление и предложение за прекратяване на договора, така че производството на оборудването е продължило, заради което тя настоява да й се заплати. 

От икономическото и финансовото министерство тогава обявиха, че са подготвени за тази ситуация не с един, а с три плана. Съществено развитие по спора оттогава досега няма. В деня преди премиера да подаде оставка стана ясно, че той е говорил по телефона с руския президент Путин. Тогава Борисов обясни, че са разговаряли и за това как да бъде решен проблемът с оборудването на АЕЦ "Белене" без съд.

Capital.bg