Хората с увреждания са били подложени на пряка дискриминация от Столичната община и Дирекцията за национален строителен контрол (ДНСК), както и фирмата стопанисваща софийското метро - "Метрополитен." Това става ясно от решение на Върховния административен съд (ВАС) за достъпността на софийското метро.

Решението на ВАС слага край на съдебна сага, която продължава повече от три години. Върховната инстанция определя като "неоснователни" доводите на жалбоподателите Столичната община и ДНСК, които обжалваха решението на долната инстанция и отричат да са подложили на дискриминация хората с увреждания в София относно пълния им достъп до метрото.

Съдът е наложил глоби от по 2500 лв. на Столична община, ДНСК и "Метрополитен", но не това е същественото в решението на магистратите. Важното е , че съдът е приел, че държавни институции са проявили небрежност и са подложили на дискриминация голям брой хора.

"За първи път ДНСК отговаря за дискриминация поради проявена небрежност", коментира адвокат Любомир Денев, който представлява в съда на жалбоподателя - фондация "Център за надежда". За първи път също така според адвокат Денев има решение, което констатира, че контролните органи също носят отговорност, когато приемат обект да влезе в експлоатация, без обаче да отговаря на изискванията за това.

Историята

В края на 2009 г. Фондация "Център за надежда" подава жалба до Комисията за защита от дискриминация (КЗД) за недостъпност на софийското метро при метростанция на Софийския университет "Свети Климент Охридски". Асансьор от страната на университета там няма, рампата е стръмна. Около година по – късно КЗД възлага да бъде направена експертиза за достъпност на метростанциите "Свети Климент Охридски", "Стадион Васил Левски", "Жолио Кюри", "Г.М.Димитров", "Мусагеница" и "Младост I".

Според заключението, на този етап, посочените метростанци са били напълно или частично недостъпни за хора с увреждания. Тактилните ивици, които са изключително важни за незрящите хора, защото ги предпазват от падане на релсите, са липсвали по пероните на станциите "Люлин", "Обеля", "Западен парк", "Сердика", "Жолио Кюри" и "Св.Климент Охридски". За инвалиди недостъпни са били метростанции "Св.Климент Охридски", "Люлин", "Опълченска", "Сердика" и "Младост I".

Отговорните

Отговорност е на Столична община, "Метрополитен" и ДНСК. В крайна сметка КЗД, с решение им налага глоби от по... 2500 лв. На кмета на Столична община е дадено задължително предписание за изготвяне на програма с мерки за достъп до метростанциите, която трябва да бъде изготвена в двумесечен срок и да информира неправителствените организации на хората с увреждания за предвидения за това бюджет. Столична община и ДНСК обжалват решението на КЗД в АССГ с искане то да бъде отменено или глобите. Общината отделно от това иска ако решението не бъде отменено, то да й бъде даден по-голям срок за изготвяне на програма от мерки, като и изпълнението на решението да бъде спряно до произнасянето на съда. По отношение на искането за спиране на изпълнението минават 10 месеца, докато ВАС окончателно се произнася с отказ.

Логичен е въпросът, какво е попречило на общината да изготви програмата в рамките на тези 10 месеца, които е имала от решението на КЗД до решението на ВАС през март 2012г..

По отношениние на решението за пряка дискриминация и наложените санкции, АССГ потвърждава решението на КЗД. Общината е допуснала да не бъдат изпълнени изискванията на чл.2 от действалата тогава Наредба N:4, според която "достъпен маршрут" е "пътят на придвижване, който всички хора могат да ползват свободно и самостоятелно, като се отчитат и специфичните нужди на хората с намалена подвижност, в т.ч. на хората с увреждания, и който свързва пешеходните пространства, кръстовищата, пешеходните пътеки, спирките на превозните средства от редовните линии за обществен превоз на пътници, елементите за преодоляване на различни нива, достъпните места за паркиране и елементите на обзавеждането на достъпната среда.".

ДНСК чрез разрешението за въвеждане за експлоатация пък е легитимирала строежа за експлоатация метростанция "Св.Климент Охридски", въпреки че тя не може да се използва от хора в неравнопоставено положение.

В средата на 2012г. за "Правен свят" адвокатът на фондация "Център за надежда" Любомир Денев споделя: "Нашата цел не е да осъдим Общината за обезщетение. Искаме да задействаме органите да работят за достъпна обществена среда за всички".

Столична община: Не отговаряме за метрото...

Конкретно за решението относно станция "Жолио Кюри" Столичната община в жалбата си пред АССГ заявява, че подготовката, организацията и контролът са възложени на "Метрополитен". Описано било, че има рамки, има асансьор, който отговаря на нормите. И за останалите станции също Столичната община не отговаряла за тактилните ивици, защото възложител е бил друга фирма.

Според ДНСК рампата при станция "Св. Климент Охридски" е част от конструкцията на подлеза, а не на метрото и заради това по този въпрос не трябва да бъде носена отговорност. АССГ обаче не приема доводите на протестиращите страни и потвърждава решението на КЗД. По въпроса със станция "Св. Климент Охридски" в мотивите си съдът пише: "Безсмислено е метростанцията да е достъпна, след като подлезът до същата не е...". На последно място, за наложените санкции съдът пише, че "максималният размер е с оглед на това, че се касае за субекти, финансово стабилни, които могат да понесат съответния размер на санкцията...".

Настоящето

Столична община и ДНСК не се отказват и обжалват решението на АССГ пред Върховния административен съд (ВАС) в частта му за пряка дискриминация по признак "увреждане". В решението си от началото на 2013г. върховните съдии определят като правилно решението на долната инстанция, че с бездействието си Столичната община е допуснала да бъде поддържана архитектурна среда , затрудняваща достъпа до публични и обществени места, "което правилно е квалифицирано като пряка дискриминация по признак "увреждане", приемат още съдиите.

Явно е, че след като ВАС е решил да потвърди решението на двете нисшестоящи институции, проблем има. И той не е решен.

ВАС обявява като "неоснователен" довода на Столичната община, че определеният й от КЗД срок за изготвяне на програма с мерки за достъпност на софийското метро е недостатъчен. "Нарушението извършвано чрез бездействие, е осъществявано през продължителен период от време, липсват данни за предприети действия от задължения общински орган", пише още в решението.

За доводите на ДНСК съдът е приел, че те са "неоснователни". Подчертано е, че тя е специализирана административна структура, която трябва да следи за спазването на Закона за устройство на територията. И именно тя трябва да предприеме всички възможни мерки, за да бъде спазен и Законът за защита от дискриминация. "ДНСК следва при издаване на разрешение за ползване на всеки отделен строителен обект да проверява, дали същият отговаря на изискванията за достъпна архитектурна среда", пише съдът в своето решение.

Касационното решение на ВАС е окончателно. При това положение Столична община е задължена да изготви програмата от мерки. Ако не го направи "кметът (б.а. на Столична община) трябва да бъде даден на прокурор", коментира адвокат Любомир Денев.

От кабинета на зам.-кмета на София по здравеопазване, интеграция на хора с увреждания и социални дейности, Албена Атанасова обясниха, че въпросът за изготвянето на подобна програма трябва да бъде отнесен до кабинета на Любомир Христов. Той е зам.-кмет на столицата по транспорт и транспортни комуникации. От Столичната община обясняват единствено, че всяка нова сграда, която се пуска за експлоатация, се строи според изискванията на Наредба N:4 за достъпна архитектурна среда.

От Столичната община коментираха, че всички метростанции изградени след 2000г. имат осигурен достъп с асансьори. В момента на 24 от общо 27 метростанции са с инсталирани асансьори за инвалиди. В зависимост от местоположението, те са оборудвани по един или повече входове. Общо на метрото са монтирани 98 асансьора. Към настоящия момент не са оборудвани с три метростанции-МС Сливница, МС Западен парк и МС К.Величков, като от януари строително-монтажни работи за реконструкция и преукрепване на конструкциите с последващ монтаж на по два асансьора се извършват и на тези метростанции.

Според коментара на Столична община, в Лондон около 20% от метростанциите имат монтирани асансьори, на метрото в Париж - под 10%. Подобно било положението на повечето метрополитени в Западна Европа, а практиката по света е с асансьори да се оборудва по един вход на метростанция и само там, където условията възпрепятстват подход към тези входове (станции на оживени кръстовища без пешеходни пресичания на булевардите) се срещат случаи с оборудване на повече от един вход с асансьори.

"Съдебното решение неправилно е отнесено към новото метро", коментират от Столичната община. То касаело съществуващия подлез пред университета. В изпратения до "Капитал" отговор от общината казват, че наклоните на рампите към изходите от подлеза Метростанция "Софийски университет" са с наклон различен от този съгласно наклоните изисквани по сегашните норми-6%. Причината за този наклон била, че този той е изграден преди 35години, тогава не е имало подобни изисквания. Общината обаче така и не отговаря на въпроса, кави мерки ще предприеме по отношение на съдебното решение, което е потвърдено от най-висшата инстанция.

Capital.bg