Застраховането на строителните обекти не е проблем, който стои на дневен ред, защото полиците за строители, проектанти и надзорници са задължителни и лимитите са ясно разписани в Закона за устройство на територията (ЗУТ).

Проверка на „Строител” обаче показа, че строителните фирми предпочитат да застраховат обектите си на реална стойност или близка до нея, защото лимитите по ЗУТ от 600 000 лв. за строител и по 300 000 лв. за проектант и надзор обикновено са по-ниски от действителните за даден обект.
„Правилният избор е човек реално да защити инвестицията си и съответно да направи застраховка на действителната стойност. Така строежът е защитен на 100%, а от друга страна, при нереално ниска застраховка впоследствие нещата няма как да се върнат назад от документна гледна точка”, коментира за „Строител” Искрен Миланов от „Вълканов и Миланов” ООД.
Темата със застраховането на сгради и в частност на строежи е особено актуална покрай земетресението от 22 май и последвалите вторични трусове, включително този от 3,8 по Рихтер от 29 май – седмица по-късно.
Застрахователни брокери заявиха за „Строител”, че нямат никакви проблеми със строителните фирми и винаги плащат по сключените задължителни полици. При лимита от 600 000 лв. полицата е едва 0,1%, или 600 лв. на година, което не е проблем.
Застрахователите също потвърдиха, че повечето строителни компании предпочитат да застраховат над лимитите, като цената на полицата вече зависи от конкретното договаряне и от стойността на обекта.
Един от малкото проблеми, които касаят застраховките срещу риска от земетресение, е заложеното самоучастие както за физически лица, така и за юридически, включително при строителните застраховки по ЗУТ. Размерът на самоучастието е 2% и това означава, че ако щетите са малки и например възлизат на 12 000 лв., то това е точно 2% от стойността на застраховката и те се покриват от титуляря. Всичко над тези 2% ще се покрие от застрахователя.
Това била и една от спирачките повече хора да си правят застраховка срещу риск от земетресение, защото е ясно, че няма да покрие счупен телевизор например.
Вторият проблем, който е значително по-голям, е с изоставените сгради и строежи. Ясно е, че те са без застраховка, и като изоставени и често рушащи се представляват значително по-голям риск и допълнителна заплаха за хората. Застрахователите също избягват да застраховат рушащи се постройки.
Според Искрен Миланов проблемът може да се реши лесно, ако службата на инспектората към всяка община си върши работата и търси и санкционира собствениците на тези безстопанствени сгради.
„Проблемът е голям, защото инспекторатът глобява само този, който се легитимира. Ако при проверките не успее да открие никой на зарязан строеж, което е и нормално, инспекторатът не си прави труда да изясни кой е собственикът и да го накаже. Ако правеше това, то проблемът с изоставените сгради щеше да се реши бързо”, коментира още Искрен Миланов.

Vestnikstroitel.bg