Обсъждането беше инициирано от Камарата на архитектите в Пловдив и се проведе на 25 януари в  сградата на Камара на инженерите в инвестиционното проектиране - Пловдив. Поводът - внесен и  разгледан  от  Експертния съвет на общината Идеен проект с варианти за транспортно-комуникационен  възел на бул.”Цар Борис III Обединител “ и  бул. “Марица-юг”, който се явява и част от годишната  програма на Архитектурния форум при КАБ - Пловдив  за 2013 г. Голямата зала едва побра  представителите на общината, на двете професионални гилдии в града и други заинтересовани от  проблема специалисти, част от който стоически издържаха прави няколкочасовите дебати. Проектните предложения бяха докладвани от членовете на проектантския екип на “ВЕКТОР-БУЛ”  с  главен проектант инж. Маргарит Жипонов, спечелил  обществената поръчка на община Пловдив  за  обекта през 2012 г.
Бяха представени 10 вариантни  решения на проблема  при кръстовището, обособени в две основни  групи: надлезно и подлезно провеждане на движението изток-запад по бул. “Марица юг”. Основните въпроси, които бяха зададени от присъстващите касаеха: заданието за проектиране,  критериите за степенуване на вариантите, обвързаност и съответствие на предложените решенията с  ОУП-ГКТС на Пловдив и други.
Заключителните становища на двете гилдии КАБ-Пловдив и секция “Транспортно-комуникационно  проектиране” при  КИИП - Пловдив бяха изпратени до кмета на община Пловдив Иван Тотев,  председателя на Общинския съвет арх. Илко Николов и зам. кмета на общината инж. Кацарски. Поради значимостта на проекта за Града на тепетата представяме и двете гледни точки - на архитектите и  на инженерите на Пловдив.

Становище на Камара на архитектите в България - РК Пловдив

Пловдив е специален град. Неговата особена атмосфера се дължи на присъствието на красивите  природни феномени - хълмовете и река Марица. Те създават специфична градска среда със силно  визуално въздействие. Движейки се по моста на Марица, се разкриват уникални панорами към градския  силует на крайбрежните квартали и Трихълмието със Стария град. В обратна посока пък, на фона на  откритото пространство на реката, се изявяват важни градообразуващи репери, каквито са силуетите на  панаира и хотел “Марица”. Изграждането на надлез по бреговата линия, като високо надземно  комуникационно съоръжение, би било недопустима интервенция в тези уникални визуални пространства  на Пловдив.
Считаме, че от градоустройствена и архитектурна гледна точка, изграждането на надлез пред  водната палата е неприемлив вариант.
Какво съоръжение да се планира на това място? От докладването на многобройните варианти от страна на проектантите, стана ясно, че те са изработени  без основна изходна информация, а именно - към заданието за проектиране не са представени данни от  мониторинг на транспортните потоци на това кръстовище. Без това изследване на потоците не е  възможно да се вземе правилно отношение относно целесъобразността от изграждане на две нива на този  транспортен елемент.
Препоръчваме на ръководството на Община Пловдив да подходи професионално, като постави  временна светофарна уредба и проведе  мониторинг (изследване) на транспортните потоците и  след това, на база на резултатите от него, да се вземе окончателно решение за развръзката на това  кръстовище и целесъобразността от решаването му на две нива. В случай, че това не се направи и Общината продължи започнатото, то считаме, че вариантът с  изграждането на подлез е по-приемлив от този, с надлеза. 
Решението за кръстовището пред водната палата е обвързано и с други важни въпроси: - със състоянието на моста на Марица; - с проходимостта на речното корито, ограничена засега от нискостоящия мост; - с прогнозата за развитие на съседното кръстовище на бул. “Марица” - север и бул. “Цар Борис III  Обединител”  и други.
Тези въпроси трябва да се решават комплексно.

Председател на КАБ РК Пловдив: арх. Петко Костадинов       

Становище на секция  “Транспортно-комуникационно проектиране” при  КИИП-Пловдив

Презентирането на проекта от фирма “Вектор бул”показа, че са разработени 10 варианта на  транспортния възел. Този факт е показателен, че с планово-техническото здание  възложителят-община Пловдив не е поставил ясно и точно условията за разработване на  проекта. Не бяха представени картограми на транспортните потоци на транспортния възел, както за  състоянието през 2012 г., така и за прогноза до 2025 г. Такива няма представени и в  зданието, изготвено от общината. Главния въпрос следователно е: Какви нужди ще реши  предлаганото съоръжение?
- Крещящите транспортни нужди, поради неизградеността на ПУМ (първостепенната  улична мрежа) на Пловдив към този момент. За това обаче няма никаква транспортна  статистика и изследвания на транспортните потоци, както и доказателства за  необходимастта.
- Прогнозни нужди в перспектива от 10-20 години. Необходимостта от изграждането на  съоръжения (Мостове-естакади или автомобилни подлези), въобще транспортни възли на  две нива по ПУМ се доказва от ПС-КТС към ОУП-Пловдив, чрез моделиране на  прогнозните транспортни потоци върху проектната ПУМ. Такава нужда в ОУП-Пловдив не  е доказана, тъй като въпросните прави транспортни потоци по бул. ”Марица-юг” са от  порядъка на 11 броя МПС/час пик в посока изток-запад и 23 броя МПС/час пик в посока  запад-изток, при обща интензивност на транспортните потоци на възела - 3480 броя  МПС/час пик. Правите потоци, както и развръзките (лявозавиващите транспортни потоци)  по бул. ”Марица юг” са пренебрежимо малки - 0,9%, за да бъде обоснована каквато и да е  икономическа ефективност от изграждането на предлаганото съоръжение, без разлика -  мост или подлез.

Всички предложени варианти от изпълнителя на проекта (мостова конструкция,  автомобилен подлез и кръгово кръстовище), ситуирани на различни места в съседните  квартали, решават директно само правите транспортни потоци по бул. “Марица-юг”.  Лявозавиващите са изнесени на две кръстовища, на около 150 метра от източната и  западната страна на Водната палата.
По бул. “Марица-юг” към момента нямаме автобусно и товарно движение, защото  преминаването на този булевард под мостовете на бул. “Руски” е със светъл отвор от 3,5  метра. Тази светла височина лимитира видовете МПС, които могат да се движат по бул.  “Марица-юг”, т.е. могат да се движат само леки и лекотоварни автомобили.
Следователно  съоръжението, дали надлез или подлез пред Водната палата, ще бъде само за този вид  МПС, което е ограничително за общия транспортен поток.
Все пак обективността налага да кажем, че са необходими доказателства, за да се  концентрират значителни инвестиции в този възел на ПУМ-Пловдив, пред Водната палата.  За целта може да се приложи една традиционна методика, която предполага да се монтира  светофарна уредба на кръстовището бул. “Цар Борис III Обединител” - бул. “Марица юг”,  която да  функционира 2-3 месеца, докато традиционно гражданите свикнат да го ползват.  Впоследствие да се изследва интензивността и насочеността на транспортните потоци на  кръстовището, след което да се направи анализ за необходимостта от надлезно или  подлезно преминаване на бул. “Марица юг” през бул. “Цар Борис III Обединител”.
Важен проблем е и нивото на съществуващия мост на река Марица. При евентуална негова  реконструкция и задигане, поради 100-годишната приливна вълна, на която сегашното му  ниво не отговаря, варианта с мостово (естакада) преминаване на бул. “Марица-юг” над бул.  “Цар Борис III Обединител” се изключва по принцип.

Заключение:

 Не е доказана необходимостта от изграждане на транспортен възел на две нива пред  Водната палата в Пловдив - нито за настоящата транспортна ситуация, нито от  прогнозни нужди за след 10-20 години.

Marica.bg