Правителството няма намерение да преразглежда концесионните възнаграждения в действащите договори. Малко вероятно е да има промени и в цялостната система за определянето им. Това става ясно от публикуваните отговори на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма (МИЕТ) във връзка с предложенията, направени от няколко организации при общественото обсъждане на националната стратегия за развитие на минната индустрия до 2030 г. Дискусията се проведе в края на ноември и в нея участваха общо 145 души.

По-голям дял

Лошата ситуация, в която бяха минните предприятия в началото на прехода - с дългове, стара техника и предстоящи разходи за екологични мерки, вече е преодоляна и днес държавата трябва да си върне по-голям дял от добива на подземни богатства, смятат от Информационния и учебен център по екология. Според тях концесионирането е само една от възможностите, като има и други механизми за разпределение на печалбата. Подобно е предложението и на сдружение "Екофорум за устойчиво развитие", според което трябва да се актуализира методиката за определяне на концесионните плащания и действащите концесионни договори. "При множество концесии приходите за държавата са в рамките на 1-1.5%, което дава основания да се мисли за корупционни въздействия", подчертават от сдружението. От Българския център за зелена икономика отиват още по-далече, като предлагат до 7 януари 2013 г. Министерският съвет да преразгледа всички концесионни договори и да сключи анекси за увеличаване на концесионните плащания до поне 50% от стойността на добитите подземни богатства. "Сегашните символични концесионни плащания прикриват нерегламентирана държавна помощ", твърдят от центъра.

На друга позиция обаче са експертите на МИЕТ. Според тях концесионните плащания в България са относително съизмерими с тези в другите членки на ЕС, с които трябва да се прави съпоставка, тъй като условията за добивна дейност и изискванията към минните компании са сходни. От министерството посочват, че множеството нормативни и екологични изисквания в ЕС налагат значителни разходи, много от които фирмите правят, преди въобще да започнат да получават приходи от дейността си. "Няма правно основание за промяна на концесионното възнаграждение в действащите към момента концесионни договори", е позицията на министерството.

Реакция срещу псевдоеколозите

Заради зачестилите напоследък атаки от псевдоеколози минните компании поставят въпроса за защита на инвестиционната дейност и настояват да се ограничи възможността за неоснователно обжалване. "Вече много крупни инвестиционни проекти за милиони левове се обжалват тенденциозно срещу символични такси, което блокира инвестиционната дейност", посочват от Българската минно-геоложка камара (БМГК). Наскоро от бранша открито заявиха, че са изнудвани от някои екоорганизации, които блокират всяка стъпка от проектите им, за да им се плати. Често зад този рекет стоят политически маргинали, които искат да продадат подкрепата си на големите партии на предстоящите избори, коментира тогава зам.-председателят на камарата Алекс Нестор.

Срещу псевдоеколозите се обяви и организацията "Човек, екология, природа", според която спекулирането с данни или информация накърнява името на целия неправителствен сектор, което пречи на дейността на коректните организации. Нещо повече, оттам предлагат да се разработи механизъм за оценка на НПО-тата, които имат капацитет да работят в тази сфера, и да се създаде база данни с тях, която да бъде на разположение и на бизнеса. "Не са рядкост случаите, когато неправителствени организации с капацитет не могат да реализират добри партньорства поради некоректно отношение от други екоорганизации", пише в становището им.

Пътна карта

От бранша поискаха също при предоставяне на концесия за добив на полезни изкопаеми да се приема и пътна карта, която да определя ясни срокове за започване на експлоатацията на находището. Предложението е свързано с един от основните проблеми за компаниите в сектора, а именно изкупуването на необходимата за даден проект земя и промяната на предназначението й. "Понастоящем този ред е изключително утежнен, дори за земи държавна и общинска собственост, а придобиването на земи, представляващи собственост на физически и юридически лица, понякога е на практика невъзможно", посочват от "Челопеч майнинг". По информация на компанията до момента няма приключили отчуждителни процедури, започнали по искане на концесионери. Така инвеститорите нямат гаранция нито за времето, което ще им отнеме, нито за ресурсите, които ще им струва завършването на проекта.

Самата стратегия предвижда изменения в няколко закона, които да облекчат режима. Според БМГК обаче е необходимо да се фиксират конкретни срокове за тези административни процедури. "За инвеститорите е важно да знаят кога могат да започнат реален добив, защото те имат разчети и очаквания за приходите си", коментира изпълнителният директор на камарата Иван Андреев.

Capital.bg