Европейската комисия (ЕК) започна поредното разследване на българския енергиен пазар. Този път, колкото и парадоксално да звучи, процедурата е за евентуална злоупотреба с господстващо положение на единствения либерализиран сегмент - свободният пазар на електроенергия. Към момента той обхваща около 30% от общото потребление в страната. Участниците на него са големите индустриални предприятия и търговци, които купуват електроенергията си от дъщерните на Българския енергиен холдинг (БЕХ) - АЕЦ "Козлодуй", ТЕЦ "Марица-изток 2" и Националната електрическа компания.

Притесненията на комисията, заради които стартира разследването, са, че чрез своите дружества БЕХ може да възпрепятства конкуренцията на пазара чрез териториални ограничения. "Подобно поведение би представлявало нарушение на антитръстовите разпоредби на ЕС. Откриването на процедурата не предрешава изхода от разследването, а само означава, че комисията ще разгледа въпроса приоритетно", съобщиха от пресслужбата на ЕК. Според изпълнителния директор на БЕХ Михаил Андонов енергийният пазар в България е регламентиран съобразно изискванията на ЕК и място за притеснения няма. В случая реално става въпрос за това дали България има право да провежда протектционистична политика, с която да защити потреблението вътре в страната, или трябва напълно да отвори пазарите си за външни консуматори. Или ако обобщим: Брюксел се съмнява, че има злоупотреба с монопол, което по принцип е непазарно поведение. Но ако България промени правилата, токът за индустрията ще поскъпне.

Какво разследва ЕК

Конкретно нарушението, което ЕК разследва, е за някои от разпоредбите от споразуменията за доставка на електричество, сключени от дъщерните дружества на Българския енергиен холдинг. Според комисията възможно е тези разпоредби да ограничават свободата на търговските партньори на БЕХ, като определят къде да се достави закупената електрическата енергия. Става въпрос за клаузи, според които доставяното от БЕХ електричество може да се препродава единствено в България и не може да се изнася, коментират от ЕК.

Въпреки че в съобщението на комисията не е посочено конкретно какъв е казусът, най-вероятно става въпрос за договорите за продажба на електроенергия, сключвани от АЕЦ "Козлодуй", ТЕЦ "Марица-изток 2" и Националната електрическа компания. И трите дружества, които са собственост на БЕХ, организират регулярни търгове за продажба на електроенергия за свободния пазар. Според техните правила обаче за външния и вътрешния пазар се организират отделни процедури. Целта е българската индустрия да не се конкурира с тази в съседните страни за евтиното българско електричество.

Санкции

Централите имат изискване електроенергията да бъде продавана само на този пазар, за който е закупена. В тази връзка в договорите са заложени санкции, което вероятно е предизвикало реакцията от ЕК. Според търговец на електроенергия в договорите на АЕЦ "Козлодуй" санкцията достига няколко пъти стойността на количествата, които не са продадени на пазара, за който са били предназначени. В тези на НЕК пък глобата е 50% от стойността на тази енергия. По този начин обаче пазарите за електричество се разделят по национален признак, което е една от критиките на ЕК. "Подобна практика би възпрепятствала конкуренцията, като същевременно би попречила на интеграцията на пазарите на електрическа енергия в ЕС", допълват от там. Според изпълнителния директор на АЕЦ "Козлодуй" Валентин Николов само по този начин се гарантира, че за вътрешното потребление ще остане достатъчно количество електроенергия.

Възможно е разследването да е породено и от факта, че за вътрешния и външния пазар се определят различни минимални цени. Така например на търга, проведен през лятото от АЕЦ "Козлодуй", обявената минимална цена за вътрешния пазар беше 69 лв. за мегаватчас, а постигнатата при наддаването - 72.90-73.33 лв. за мегаватчас. На търга за износ пък минималната цена беше 73.33 лв., като поради слабия интерес не е имало по-високи предложения.

Според Михаил Андонов от ЕК са поискали всички договори на дружествата на холдинга, които търгуват с електроенергия, още през март-април тази година. Той обаче не можа да каже къде точно са били установени нарушенията, защото не е получил конкретна информация от комисията.  Нови правила

Според Николов в последния търг, който АЕЦ "Козлодуй" е провел през ноември, също не е имало разделение. Такъв ще бъде и търгът за количествата електроенергия за първото полугодие на 2013 г., който ще бъде обявен в средата на декември. Николов обаче не можа да посочи какви количества ще бъдат предложени на него, но потвърди, че те ще са много по-малко от търга, проведен през лятото, когато за продажба бяха предложени 400 мегавата. Тогава процедурите минаха без сериозни сътресения, макар че централата въведе съвсем нови правила на организация.

Не такова обаче беше положението на търга, проведен миналия декември, когато индустрията обвини АЕЦ "Козлодуй", че спекулативно покачва цените за вътрешния пазар, като предлага по-малко количества от необходимите. Тогава на търга бяха пуснати едва 200 мегавата, при положение че нуждите на този пазар са за около 600 мегавата енергия. Стигна се дотам, че  централата беше принудена все пак да предложи допълнителни 400 мегавата, които да задоволят търсенето.

Николов коментира, че за едрата индустрия е много важно да има сигурност, че ще успее да се снабди с енергия. В тази връзка в атомната централа вече се коментирало търговете за продажба да бъдат за двегодишен период.

През изминалите две години ТЕЦ "Марица-изток 2" също организира единни търгове за вътрешен и външен пазар. През 2011 г. обаче за свободния пазар са били предложени общо 200 мегавата, от които едва 50-60 останаха за българския пазар, а другите бяха изнесени. Така през 2012 г. отново бяха организирани отделни търгове за вътрешния пазар и за износ.

Цени според пазара

Според председателя на Асоциацията на търговците на електроенергия в България Владимир Дичев, който е изпълнителен директор на "ЧЕЗ трейд", електроенергията не трябва да се дели според предназначението си. "Така или иначе Електроенергийният системен оператор определя капацитети за износ, които определят колко електроенергия може да бъде изнесена", посочи той. По думите му именно така вътрешното потребление може да бъде подсигурено. В бъдеще обаче пазарът ще трябва да зависи изцяло от търсенето и предлагането на електроенергия и цената, на която тя може да бъде реализирана. Това означава, че ако цената за износ към Гърция стане отново атрактивна, търговците на електроенергия ще предпочитат да изнасят по-големи количества навън, вместо да ги продават на вътрешния пазар. Големи международни компании например имат регистрирани търговски дружества в страната именно с цел да изнасят електроенергията, за да я използват в собствените си предприятия я чужбина.

В момента конюнктурата обаче не е такава заради намаленото търсене на енергия в региона.  Отделно допълнителните такси за пренос, които трябва да бъдат плащани при износа на електроенергия, натоварват цената и правят енергията неконкурентна на външните пазари. Вследствие на това за първите 9 месеца на годината износът на електроенергия от България е намалял с малко над 20%.

Въпреки започнатото разследване от ЕК коментират, че няма законоустановен срок за приключване на разследванията за антиконкурентно поведение. "Продължителността на разследванията в областта на антитръста зависи от редица фактори като сложността на казуса, степента, до която засегнатото предприятие съдейства на комисията, и упражняването на правото на защита", допълват от там. Много е вероятно обаче, ако централите предприемат действия още преди процедурата да е завършила, срещу страната ни да не бъде започнато дело в Европейския съд.

Capital.bg