Международният валутен фонд (МВФ) няма да облекчи условията по спасителния пакет за Гърция, обяви управляващият директор на фонда Кристин Лагард в интервю за в. „Гардиън“.
Тя призова гърците да си плащат данъците и заяви, че е по-притеснена за тежкото положение на децата в Субсахарска Африка, отколкото за хората от тежко засегната от кризата Гърция. Лагард посочи, че е дошло “времето за равносметка за Гърция”.
Запитана, дали може да не мисли за майките в Гърция, които не могат да си позволят детегледачки, или за пациентите, неспособни да купят животоспасяващи лекарства, Лагард отвърна: "Мисля си повече за дечицата в някое малко село в Нигер, които учат само 2 часа на ден, имат по един стол за трима и много искат да получат образование. За тях си мисля непрекъснато. Защото смятам, че те се нуждаят от повече помощ, отколкото хората в Атина."
"Знаете ли какво? Що се отнася до Атина, мисля си също за всички онези, които непрекъснато се опитват да не плащат данъци. Всички в Гърция, които опитват да се измъкнат. Мисля, че гърците трябва заедно да си помогнат, като започнат да си плащат данъците", посочи шефът на МВФ. А на въпроса, дали това означава, че гърците и другите в Европа са си поживели добре и е дошло време за разплата, тя отговори: "Точно така. Да."
Водачът на социалистическата партия Пасок в Гърция Евангелос Венизелос прие като обида към сънародниците му призива на Лагард гърците да си плащат данъците. „Никой не може да унижава гръцкия народ по време на криза и аз се обръщам по-специално към г-жа Лагард, която с думите си обиди гърците, заяви Венизелос. Призовавам я да коригира и да преосмисли онова, което е искала да каже, добави Венизелос.
В средата на миналата седмица шефът на МВФ отчете напредъка на Атина в интервю за Би Би Си: "Гърците направиха огромни усилия. Но те трябва да направят още. Трябва да се въведат повече структурни реформи, трябва да се съберат повече данъци." По думите й членството в еврозоната има своята цена. „Тази цена е подобрена продуктивност на работната сила, структурни реформи, фискална консолидация, когато страната има такъв висок дефицит, и на по-нататъшен етап завръщане на финансовите пазари и тези мерки трябва да бъдат предприети”, каза още Лагард.
Темата Гърция бе сред основните и на неформалната среща на лидерите от ЕС, на която присъства и премиерът Бойко Борисов в края на миналата седмица. "Гърция да остане в еврозоната, като същевременно изпълнява своите ангажименти", бе основният лайтмотив след дискусията. Германският канцлер Ангела Меркел подчерта, че придържането към поетите ангажименти и най-вече по-нататъшното намаляване на дефицита и извършването на структурни реформи са ключът за оставането на Гърция в еврозоната. Новият френски президент Франсоа Оланд изрази надежда, че изборите на 17 юни ще сложат край на политическата криза. В крайна сметка обаче не бе даден ясен отговор на въпроса, необходимо ли е изготвяне на план „Б“ при сценарии „Гърция извън еврозоната“. Според бившия гръцки премиер Лукас Пападимос, цитиран от Франс прес, не е изключено да се правят планове за излизането на Гърция от еврозоната, като такъв ход може да засегне дори държавите извън валутния блок. А министърът на вътрешните работи на Великобритания Тереза Мей призна в интервю за „Дейли мейл“, че британското правителство работи върху план за ограничаване на вълна от нелегални имигранти, в случай че еврозоната се разпадне.

Klassa.bg