През следващите 10 години 16-те най-големи електропреносни мрежи в света трябва да инвестират повече от $700 млрд., за да се справят с нарастващия дял на ВЕИ в развитите икономики и повишеното потребление в развиващите се държави, съобщи Институтът за енергиен мениджмънт, позовавайки се на изследване на френския електропреносен оператор RTE, цитирано от 3-e.news.

16-те мрежови оператори, които транспортират 70% от световното електропотребление, очакват ръст в търсенето на енергия от 50% до 2020 г., като по същото време енергията от възобновяеми източници ще е еквивалентна на инсталираната мощност на 250 средни ядрени реактора, става ясно от публикация на Ройтерс.
"В САЩ и Европа нуждата от инвестиции произтича от задълженията да бъдат присъединени няколко хиляди мегавата соларна и вятърна енергия" казва Доминик Мейар, ръководител на RTE, по време на срещата на организацията GO 15, която обединява електропреносни оператори от САЩ, Южна Африка, Китай, Франция.

Компаниите, които оперират 2.2 млн. км електрически мрежи, изтъкват, че инфраструктурата трябва да бъде подобрена, за да се осигури безопасното присъединяване и пренос на новите ВЕИ мощности. "Ако се провалим в развитието на подходящи мрежи, или "преходът към зелена енергетика" ще остане само на хартия или ще трябва да се примирим с риска да живеем опасно" заявява Мейар, намеквайки за риска от чести прекъсвания на електроснабдяването. RTE, собственост на EDF, планира да инвестира в мрежата си €15 млрд. до 2020 година.
Европейската фондация за климата, частнофинансирана организация, прогнозира миналата година, че компаниите и правителствата на ЕС ще трябва да похарчат за развитие на електроносните мрежи €46 млрд. до 2020 г. и допълнителни €68 млрд. до 2030 г. И при все, че мобилизирането на такъв финансов ресурс по време на икономическа криза е само по себе си трудно, основният проблем в Европа всъщност остава все по-разширяващата се пропаст между инвестиционните решения и фактическата реализация на проектите, поради множеството съдебни жалби от заинтересовани граждани и местни общности.
"Има финансов проблем и е вярно, че във времена на криза ситуацията е още по-напрегната, но инфраструктурните проекти като цяло се приемат добре и с доверие от финансовите инвеститори", заявява Мейар. "Преди 50-60 години електроенергията беше възприемана като стока от първа необходимост и инвестициите в нови мощности бяха приемани ентусиазирано от обществото, но днес битува идеята, че светът е завършен в това отношение и нямаме нужда от нови проекти" допълва той. Той посочва за пример Германия, която, въпреки широкото навлизане на зелена енергия, среща проблеми да транспортира енергията, произведена в северните провинции, към индустриалния юг именно заради недостатъчен преносен капацитет.
Проекти като изграждане на високоволтови далекопроводи сега изискват минимум 10 години за реализация, основно заради продължителния процес на издаване на разрешения и местната съпротива на гражданите, като същите проекти доскоро са били изграждани за 5-6 години. В същото време развиващите се пазари скоростно изграждат преносни мрежи и далекопроводи, с капацитет поне два пъти по-голям от този на Европа. 

Klassa.bg