С един куршум - два заека: отърваваме се от наказателна процедура, започната от Брюксел и правим голяма крачка в посока енергийна ефективност. Това е накратко ефектът от наредбата за управление на строителните отпадъци и за влагане на рециклирани строителни материали, приета от правителството на последното му заседание.

Именно заради липсата на правила за управление на отпадъците Брюксел започна процедура срещу България. С приетата наредба вече има ясни правила, които задължават възложителите на строително-монтажни работи, финансирани с публични средства, да влагат в съоръженията определен процент рециклирани строителни материали.

При изграждането на нови пътища например, които изцяло се финансират с публични средства, трябва да се влагат не по-малко от 8% рециклирани отпадъци, а при ремонт на пътища - 3%.

За разлика от много други дейности в България това изискване няма как да затрудни пътностроителните фирми, дори напротив. Защото изпилените цени на търговете за магистралите и икономическата криза като цяло отдавна ги е принудила да ползват и отпадъци.

Студено рециклиране

През 2005 г. няколко пътностроителни фирми за първи път използват в България революционен тогава метод, наречен студено рециклиране. Той се прилага най-вече при ремонта на съществуващи пътища и се изпълнява със специални машини, произведени в Германия. Там технологията се развива още от 80-те години на миналия век и вече е възприета като основен метод за рециклиране на всякакви видове пътища - от такива с леко натоварване до магистрали.

Основната част на рециклиращата машина е голям фрезов барабан, който издълбава съществуващото покритие на пътя на дълбочина до 50 сантиметра. Други части на същата машина смесват получения материал с нови съставки и полагат обратно покритието. Става въпрос не само за асфалтовото покритие, а и за намиращия се под него стабилизационен слой.

Мнозина са виждали какво представлява студеното рециклиране на пътища, без да знаят, че се казва така. При него няколко пътностроителни машини вървят с ниска скорост една след друга. В края на този своеобразен “влак” има няколко валяка, след които пътят изглежда като нов и остава само да се нанесе маркировката. При тези ремонти обикновено шосето не се затваря изцяло, защото машините го ремонтират лента по лента.

Студеното рециклиране спестява до 30 процента от разходите в сравнение с класическия ремонт на пътищата. При него не се налага депониране на отпадъци, защото такива на практика няма. Само от това разходите се намаляват с около 200 000 лева на километър за път с две платна за движение.

Тази технология е и екологично ефективна, защото при нея се спестяват демонтажните дейности и онова, което преди се е правело с 10 различни машини, изразходващи огромни количества дизел, сега се прави само от една. Скоростта на ремонта също е впечатляваща.

Първите пътища, на които преди 7-8 години се използва студеното рециклиране, са отсечки на територията на община Стралджа, пътят Божурище - Брезник, както и Труд - Строево (в община Марица). След това технологията бавно навлиза и при уличните ремонти в големите градове, за да се стигне до положение днес почти да не се използват други методи.

По тази технология преди две години бе направен и ремонтът на път Е-79 в района на Кресненското дефиле, който иначе би бил затворен за движение, докато машините не се изтеглят оттам. Ремонтът тогава се затрудняваше от обстоятелството, че трябваше да се направи бързо, защото наводненията бяха свлекли част от отсечката в Струма.

Повторно използване

Според пътностроителни специалисти изпълнението на новата наредба няма да затрудни и изграждането на нови пътища, за които се изисква 10 процента рециклирани материали.

От години насам почти във всяка асфалтова база има инсталация за рециклиране на материали, които след това се използват повторно. Кратък преглед на рекламите на българските пътностроителни фирми показва, че почти една трета от производството на техните асфалтови бази са различни видове асфалт и асфалтобетонови смеси, произведени от рециклиран асфалт. Това производство е сертифицирано и отговаря на съвременните изисквания.

Предизвикателство пред асфалтовите бази все още е рециклирането на стари асфалтови плоскости, които се използват по покривите на сградите. Причината е, че те съдържат азбест, който допреди двайсетина години все още е бил използван широко, но днес вече е забранен. Въпреки това има няколко фирми, които твърдят, че могат да отстранят азбеста и да получат чист асфалт.

Националните цели на България са до 2020 г. да рециклираме 70% от строителните отпадъци. За да се постигне това, от възложителите на строително-монтажни работи се изисква да влагат в строителството на сгради 2% строителни материали, които са произведени от отпадъци. При строителство, реконструкция и основен ремонт на съоръжения от техническата инфраструктура задължението е да се вложат 8% рециклирани строителни материали, а при правенето на обратни насипи в строителството - 10%.

Това са задължения само към възложители, които работят с публични средства. Отделно има задължения към фирмите, които разрушават стари сгради. Те трябва да изготвят план за управлението на отпадъците от разрушенията, като задължително отделят бетона от керамиката, асфалта и минералните компоненти и да рециклират метала, хартията, пластмасата, дървесината и стъклото, получени при разрушаването.

Trud.bg