Дейностите по изграждането на АЕЦ "Белене", изглежда, продължават, въпреки че строителството на ядрената централа бе спряно от управляващите през март, а административните производства, задействани по подготовката на проекта, сякаш живеят собствен живот. След като преди две седмици избухна скандал заради неспрялото изграждане на далекопровод от АЕЦ "Белене" до подстанция "Царевец", сега стана ясно, че продължават и действията по изграждане на "наземна сеизмична станция" за атомната централа.

Какво се случва

На 17 октомври 2012 г. общинският съвет на Свищов е гласувал учредяването на възмездно право на строеж без търг или конкурс за изграждане на "наземна сеизмична станция" върху 100 кв. метра площ и учредява право на сервитут за електрозахранване за площ 89 кв. метра. Инвестиционното предложение за изграждането на станцията е било внесено от "Предприятие АЕЦ "Белене" в Регионалната инспекция по околна среда и води - Велико Търново, още в началото на 2011 г. В края на януари 2012 г. с решение на Министерството на земеделието и храните е било променено и предназначението на 3 хил. кв. метра земеделска земя, на която сеизмичната станция ще бъде изградена. Самото заявление за учредяване на сервитута пък е било изпратено от НЕК - "Предприятие АЕЦ "Белене", до община Свищов на 16 март 2012 г., само две седмици преди правителството да вземе решение за спирането на проекта. След като това стана факт обаче, никой не е изпратил уведомление за прекратяване на процедурата, което реално доведе и до гласуването на решението от общинарите в Свищов преди седмица.

Сеизмичните станции

Според решението на общинарите НЕК има намерение да изгради сеизмична станция по препоръка на геофизичния институт на БАН. Професор Димчо Солаков, зам. генерален директор на геофизическия институт към академията, обясни, че става въпрос за изграждането на 3 станции, необходими за наблюдение на сеизмичността на площадката на ядрената централа. Това е локална мрежа от станции, които се изграждат за всеки стратегически проект. Такива например има около площадката на АЕЦ "Козлодуй" и солното находище край Провадия. Три такива станции са били изградени още преди 7-8 години и на площадката на АЕЦ "Белене", за да може да се направи мониторинг за сеизмичността в района. Заради критериите за безопасност обаче е предвидено да бъдат изградени още три. Солаков, който всъщност ръководи екипа по изграждането на тези съоръжения, посочи, че апаратурата за тези станции вече е закупена. По думите му един подобен апарат струва около 15-16 хил. долара. "С отказа на правителството от проекта нещата замряха", допълни Солаков. Това обаче явно не е попречило административните процедури да продължат.

Несъответствие

Интересно в случая е защо решението за даване на сервитут за сеизмичната станция е дадено едва в средата на октомври, при положение че заявлението от предприятие "Белене" е входирано още през март. Според служители в община Свищов, които пожелаха анонимност, такова забавяне не е обичайна практика, тъй като подобни решения се взимат в рамките на месец.

Друг въпрос, който изниква, е как изобщо подобно решение е минало през комисията по териториално устройство, а след това е било предложено от кмета на общината Станислав Благов за гласуване на общинския съвет. Източници от общината коментираха, че голяма част от общинарите не са обърнали голямо внимание на точката, която гласуват, и тя е минала без никакъв дебат. Ако тук обаче става въпрос за недоглеждане, няма как това да се каже за кмета Станислав Благов. Самият той е от СДС и известен като отявлен противник на изграждането на ядрената централа и близък до доскорошния председател на партията Мартин Димитров.

Благов обясни пред "Капитал Daily", че решението за сервитут за сеизмичната станция и това за трасето на далекопровода до "Белене", което предизвика бурен скандал преди две седмици, е трябвало да бъдат гласувани на едно и също заседание, но второто се е забавило със седмица. Според него Свищов се нуждае от сеизмични станции независимо от  "Белене", тъй като районът е рисков, което го е накарало да предложи решението за гласуване. Освен това по думите му общината така и не е получавала писмо за прекратяване на процедурите.

Чия е отговорността

В случая със съгласуването на трасето на далекопровода, който да свърже "Белене" с националната енергийна система, отговорността падна върху управителя на дъщерното на НЕК "Трафоелектроинвест" Марин Ангелов, който беше уволнен. Според изпълнителния директор на Българския енергиен холдинг Михаил Андонов правомощията по спирането на процедурата са били изцяло на Ангелов. Въпреки това гафът беше наречен административна грешка.

Ако за одобрената сеизмична станция се следва същият подход, това означава, че отговорност трябва да носи управителят на "Предприятие АЕЦ "Белене", което също е поделение на НЕК. Според информационната система ДАКСИ неговото име е Владимир Христов и освен тази длъжност участва в управлението на една от масонските ложи Сдружение на свободните зидари "Заря" и в Сдружение "Клуб на голямоизворяните". Единственото извинение за Христов в случая е фактът, че писмото за получаване на сервитут е било изпратено преди решението за спиране на "Белене". По същото време съуправител на предприятието е и Йордан Георгиев. В този случай обаче правителството може да обвини за поредния "саботаж" и община Свищов, която си е позволила да одобри решение, противоречащо на държавната политика.

Статия на capital.bg